Среща на върха на ЕС

По-бедните държави в ЕС, сред които и България, извоюваха да плащат по-малко за намаляване на емисиите вредни газове в развиващите се страни. Това е основният резултат от завършилата в Брюксел среща на върха на ЕС. ЕК предлага Евросъюзът да плаща по 15 милиарда евро годишно в продължение на 7 години, но централно- и източноевропейски страни се противопоставиха на отредения им дял и сумата не беше одобрена. И още един акцент от срещата - късно снощи Чехия получи гаранциите, изисквани от президента Клаус, за да ратифицира Лисабонския договор.

Изходът от днешното заседание може да бъде тълкуван двояко – от една страна европейските лидери не успяха да се разберат колко да плаща съюзът за намаляване на вредните газове в развиващите се страни.

От друга страна Полша, Унгария, България и още 6 държави от бившия комунистически лагер успяха да се наложат с логичния аргумент, че не могат да си позволят да плащат стотици милиони евро и то на страни като Бразилия, Индия и Русия. Проблемът сега е ще отиде ли единен ЕС на конференцията за климата в Копенхаген с конкретна сума за помощ за намаляване на вредните газове в развиващите се страни:

Жозе Мануел Барозу – Председател на ЕК: „Моментът е критичен, много хора мислят, че срещата в Копенхаген е пред провал. Ние обаче смятаме, че тя може да е успешна и че ЕС взима на сериозно ролята си на лидер по темата.”

Какво означава всичко това за България? Според премиера Борисов става дума за намаляване на български финансов принос с десетки милиони евро:

Бойко Борисов – Министър-председател: „Така че, бих го нарекъл минимум по 40-50 милиона годишно, минимум от един час повече заседание за България.”

И като стана дума за пари, Бойко Борисов съобщи още една сума – според него допълнителните 300 милиона евро, които България очаква да получи заради затварянето на блоковете на атомната централа в Козлодуй, не са достатъчни:

Бойко Борисов: „Като начало 300 милиона. Аз ще продължа да настоявам. Искаме още – тези реактори могат да работят още 20 години!”

По-рано днес Борисов е разговарял и с гръцкия премиер Папандреу за петролопровода Бургас – Александруполис. Европейските лидери ще се съберат отново тук, извънредно, през ноември, когато се очаква ратификацията на Лисабонския договор от Чехия вече да е факт. Ще припомня само, че късно снощи ЕС даде гаранциите, изисквани от президента Клаус, с които се изключва възможността изгонените след Втората световна войно от Чехословакия германци да имат претенции към чешката държава.

http://infocenter.bnt.bg/