България и Хърватия преди хърватското членство в ЕС

Украсата е за Коледа, но е на място. Защото хърватските политици си отдъхнаха. Миналата седмица териториалният спор със Словения се отпуши. Остава само да се намерят артилерийските дневници от войната – и, ако не й мине път някоя котка или някой референдум, догодина Хърватия ще я поканят да стане 28-мия член на Европейския съюз.

Проф. Грубиша: За щастие хванахме последния влак. Някои хървати усещат това като неправда. Но познавачите знаят, че за неправдата сме си виновни ние самите.

И професорът обяснява: в началото на 90-те хърватите мислели, че Европа им е в кърпа вързана, защото винаги били европейци. Затова не си давали много зор.

Проф. Грубиша: И сега трябва да се приспособяваме, защото това не е Европата, в която сънувахме, че се връщаме. И трябва добре да обясним кои са предимствата на днешния Европейски съюз.
Б. Василев: Там няма само секс и пари, нали знаете?
Проф. Грубиша: Разбира се, разбира се!

Хърватите вече са наясно. 5 минути преди членството евроскептиците стават все повече – факт, познат и в България. Тъкмо нашата страна обаче е аргумент в обществените спорове тук, понякога не много ласкателни.

Драган Николич: Обществото ни е леко недоволно. Защото гледа кадрите от София и Букурещ и чете за организирана престъпност, корупция и спрени фондове. Освен това Хърватия е по-добре макроикономически не само от България и Румъния, но и от балтийските страни, а не е в Евросъюза. Но според мен има предразсъдъци. България не трябва да се гледа само през организираната престъпност. Освен това убийството на журналиста Иво Пуканич показа, че и ние се мъчим от тая мъка.

Драган не приема предразсъдъците, но честно казва какво си мислят много хървати – че всичко на изток от тях няма особена стойност. Признава още, че българите повече говорят за проблемите си, отколкото хърватите. Иначе, и тук добрите новини си пробиват път трудно, дори когато става дума за подкрепа.

Драган Николич: Това не е много познато на хърватското обществено мнение, но България беше менторът на Хърватия за влизането й в НАТО.

Политиците обаче го знаят. На посещението си тази седмица председателят на българския парламент Цецка Цачева няколко пъти чу, че Хърватия е благодарна за българската помощ.
Стипе Месич: България поддържа Хърватия на всички нива. Помагахте ни за НАТО, сега ни помагате за Европейския съюз.
Б. Василев: По време на Вашите два мандата Вие все казвахте, че добре работите с България. Тя на сърцето ли Ви лежи или това е само дипломация?
Стипе Месич: Е, ако си говорим за сърцето ... да, аз сътрудничих добре с всяка българска администрация. И част от сърцето ми е в България.

Вторият мандат на Месич изтича в началото на следващата година. Предизборната кампания вече тече и една от кандидатките е Весна Пусич – депутат, шефка на комисия за Европейския съюз, един от моторите на присъединяването.

Б. Василев: Да не вземат сега хърватите да кажат в последния момент: Толкова жертви дадохме за тази Европа, защо чакахме толкова?
Весна Пусич: Естествено е да има фрустрации заради пречките, които имахме. При всички положения ще направим референдум за влизането в Европейския съюз. Засега подкрепата е над 50%, трябва да я увеличим и да убедим хората, че Европа е икономически шанс.
Драган Николич: Хърватия по-скоро ще продаде една пералня в региона, отколкото на немския пазар... Трябва да разберем, че районът има значение и създава възможности в някои области Хърватия да стане лидер в региона.
Б. Василев: Е, да ама всички искат да бъдат лидери в региона – и румънците, и гърците, и сърбите.
Драган Николич: Съгласен съм, че думата „лидер” гали ухото. Но Хърватия има основание – и то е нейното геостратегическо положение.

И амбициите, и аргументите си приличат. Но българи и хървати поне нямат общи граници и открити въпроси. Засега ни свързват главно историята и политиката. В икономиката обаче трябва да се наваксва и затова добре звучи фактът, че Ядранка Косор, новият хърватски премиер, възприе предложението на българската страна да се работи за пряка самолетна линия София – Загреб. Една амбиция за бъдещето, трябват още.

Не се заблуждавайте Младежите с носиите са хървати, които доброволно учат български. Техен домакин е дружеството на българите, което тук уважават. Ана също е хърватка, но почти не си личи.
Ана Васунг: Аз записах български съвсем случайно. След няколко месеца реших, че много ми харесва, искам да се занимавам с български да го науча добре. Отидох в България на няколко семинари. Там научих български и сега работя във Философския факултет и преподавам на студенти.

Цецка Цачева: Общото културно-историческо наследство е основата, върху която може да се гради бъдещето на гражданите на двете държави.

В Загреб българите имат свещеник и църква. Въпреки че ние сме православни, а те – католици, това никога не е било повод за вражда. Просто българи и хървати не знаят колко си приличат те и проблемите им.

Проф. Грубиша: За съжаление организираната престъпност се интегрира в Европейския съюз по-добре, отколкото самите нас. С други думи, отрицателните интеграционни процеси са повече от положителните.

Драган Николич: Трябва да се помирим с фактите. Да разберем, че Хърватия е отчасти и балканска страна. Че тя не е изключение от обкръжението си. И да търсим сътрудничество на всички нива.

Ако се гледат през изкривеното огледало на скандала и ако си броят поръчковите убийства, българите и хърватите ще изпуснат най-различни възможности. А нещата в живота понякога са толкова прости:

Б. Василев: Коя Ви е любимата дума на български?
Ана Васунг: Целувка...