ЕС избира президент

Историческа среща на върха започна в Брюксел. За пръв път лидерите на страните от Европейския съюз ще трябва да избират Председател на Съвета, някои го наричат Президент. На заседанието ще трябва да бъде избран и Върховен представител за външната политика и сигурността – пост, който мнозина определят като Външен министър на Евросъюза. Тези постове са въведени от Лисабонския договор, който ще влезе в сила на първи декември.

Все още за фаворити за Председател се определят бивш британски премиер и настоящите премиери на Люксембург и Белгия. За шефове на външната политика на съюза фаворити на пръв поглед изглеждат италианец, швед и испанец. „Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено.” Тази максима изцяло важи за ситуацията, в която се намира Евросъюзът и до този момент. Във всеки случай съюзът ще се стреми към единство и постигане на пълен консенсус. На телефона от Брюксел се включва кореспондентът ни Асен Инджиев:

Въпрос:
– Асене, кои са новите и кои са старите имена в списъка за Президент на ЕС?

Асен Инджиев:
– Аз бих разделил кандидатите на две групи – с повече шансове и с по-малко шансове. Първо, въпреки информациите, че шансовете му са в миналото британският премиер Тони Блеър все още е сред фаворитите – скептиците относно шансовете му споменават подкрепата му за войната в Ирак и разбира се фактът, че Великобритания не е въвела еврото и не е част от зоната Шенген.
Премиерът на Люксембург – Жан-Клод Юнкер – в момента, сред действащите премиери и президенти в ЕС той е политикът с най-дълъг опит, често го наричат доайенът, но слуховете говорят, че самият той няма желание да става президент на ЕС, а просто цели да „убие” образно казано кандидатурата на Тони Блеър.
И тук идва човекът-компромис – белгийският премиер Херман Ван Ромпой. Той успокои духовете в Белгия, под негово ръководство фламандци и валонци скоро не са говорили за разделяне на държавата, Ромпой предизвиква невероятен интерес с факта, че е заклет блогър и пише поезия, по-точно „хайку”, позволете ми да цитирам негово стихче: „Към пристанището три вълни прииждат, триото е вече у дома!” Красиво, нали?
Да не забравяме и президентът на Латвия Фрайберга, която е отговор на повика тук в Брюксел един от тези два поста да бъде зает от жена, засега шансовете на Фрайберга не се оценяват като големи.

Въпрос:
– Асене, кандидатите за външен министър, има ли нови имена?

Асен Инджиев:
– Като ново може да се определи името на испанския външен министър Михел Моратиньос, някой тук днес се сети, че Испания обаче отказа да признае независимостта на Косово, въпреки че това направиха повечето държави от ЕС, иначе друго често споменавано име е това на бившия италиански първи дипломат Масимо Д'Алема. Основните критики срещу него са, че почти не говори чужди езици и дори английският му е доста слаб, друг интересен кандидат е британският външен министър Дейвид Милибанд, който обаче категорично отрича да е съблазнен от поста. Нека спомена и една румънска кандидатура, някои я наричат екзотична, но все пак това е европейският депутат от социалистическата партия Адриан Северин.

Въпрос:
– Асене, как трябва да бъдат определени президентът и външният министър и да ни припомниш позицията на България?

Асен Инджиев:
– Достатъчно би било квалифицирано мнозинство, но стремежът ще е към единодушие, защото е за пръв път и защото според мнозина разделения още при първия избор на толкова важен пост няма да е добър знак за ЕС. Що се отнася до България ще припомня само, че външният министър Румяна Желева спомена неотдавна като приемливи за България премиерът на Люксембург Юнкер и белгийският премиер Ромпой.

http://infocenter.bnt.bg/