Ракията - традиционна напитка

Българинът се идентифицира с ракията. Тази теза се оформи по нашите села и градове, след като се заговори, че е наложително да защитим родния алкохол като традиционна марка. Блиц-проучване сред народа показа,
че ако македонците, сърбите или румънците ни изпреварят, това ще се възприеме като мощен удар под кръста и ще нанесе дълбока рана в националното честолюбие.

Пиенето на ракия не е обикновен алкохолизъм. Българинът го възприема като нещо сакрално. Шефът на Етнографския музей в Пловдив Ангел Янгов изследва приложението на този алкохол в националната култура от много години.

Доц. Ангел Янков – директор на Етнографски музей – Пловдив: „Нейното потребление е ритуал, свещенодействие, магия. Българинът се
идентифицира с ракията. За него тя е нещо като национален маркер.”

Това до голяма степен изчиства неяснотите около традиционния характер на ракията. Първите данни за производството и по нашите земи са от 14-15-ти век. Тогава се е варяла в глинени казани. Днешните български
селяни отпращат датировката още по-назад във времето.

Тодор Гарабитов: „То ние сме я измислили ракията още през 681-ва година и сме я донесли оттам, откъдето сме дошли.”

До момента не е открит плод, от който българинът не вари ракия. Традиционните продукти, като грозде, сливи и ябълки, не са толкова интересни. В някои краища балканджиите извличат алкохол дори от дренки и
трънки. Един вид е в процес на издирване. Негов своебразен P.R. е Любен Каравелов. В „Мамино детенце” той описва казанлъшката гюловица – т.нар
„Лок марух”.

Никой не се е наел да направи каталог на видовете ракии в родината. Освен в плодовия диапазон, те се различават по подправките и по начина на варене.Самият начин на приготвяне също има различни наименования.

Ангел Янков: „Българинът има различни наименования на това свещенодействие – варенето на ракия. Може да каже варя, пека. Балканджиите край Априлци казват - правя „Радост”. Радост е достатъчно да се определи
акта на варенето или печенето на ракия.”

Варенето и употребата на ракия неизбежно водят до леки шовинистични нотки. Те обикновено се проявяват при сравнение с продукта на други балкански народи.

Тодор Гарабитов: „Бях занесъл наша ракия в Гърция. Като му сипах на гръка и той отпи, само вика „ох,ох,ох.”

Има и друга истина за варенето на ракията. Тя се споделя в
неформална обстановка на 4 очи. Или на толкова, колкото могат да виждат.

Христо Симеонов: „Наздраве! Бягаме от жените на казана да си сварим по няколко литра ракия. Т`ва е. Просто бягаме от жените.”