Два свята под един покрив

Петър и Росанджела ни посрещат с десерт, взел по нещо и от България, и от Бразилия. Сладко и солено - както е в любовта - особено когато събира две различни култури под един покрив. Пътищата им се преплитат по широкия свят. След дълги разговори и кратки размисли Петър успява да убеди бразилската си половинка, че в България никак няма да им е зле.

Петър Попов:
- Питат ни: жена ти не те ли кара да ходите в Бразилия. Кара ме, но засега се убеждаваме да седим тук.

Розанджела Свиерковски:
- В България ми харесва, чувствам се добре, харесвам работата си, имаме си семейство.

След редица специализации в Европа и Америка решават, че продължат научната си кариера тъкмо в България. Днес и двамата са млади учени в Българската академия на науките. Наскоро Петър дори получи престижната награда "Джон Атанасов".

Розанджела казва, че българите и бразилците много си приличат като манталитет, но все пак има нещо което сериозно ги различава.

Розанджела Свиерковски:
- Българите са големи песимисти.Казват си, нищо не е както трябва в България. Аз например, когато дойдох тук за първи път ми направи впечатление, че градът е много зелен и си казвам ето нещо позитивно. Но българите май не се оглеждат достатъчно в ежедневието си и не забелязват хубавите неща.

Петър Попов:
- Те са много щастливи хора. В Бразилия някак си мерилото за успех е това да си щастлив. Ако човек не се чувства щастлив, се счита, че не е успял в живота, което е хубаво.

Щастието си е щастие, но и политиката си е политика - Петър и Розанджела признават, че следят изборите в Бразилия, но съвсем не с това вълнение, което e завладяло повечето българи заради българските корени на кандидат-президентката Дилма Русеф.

Петър Попов:
- Никаква представа нямам от политиката в Бразилия.
- Кой е твоят фаворит - Дилма Русев или опонентът й?
Розанджела Свиерковски:
- Да, всъщност харесвам повече опонента й. Искам да гласувам, но тук, в България няма да имам възможност.

Официалният език в българо-бразилското семейство на Петър и Розанджела засега е английският. А иначе не е далеч моментът, когато ще стане ясно колко от българския песимизъм и от бразилската усмивка е наследила малката Ангелина.