Aнкара за ПРО на НАТО

Турция се оказва по-голям проблем от Русия в края на преговорите за противоракетен щит на НАТО преди срещата на върха в Лисабон. Констатацията е на електронното издание на ИЮ Обзървър. Анкара настоява за контрол на системата на нейна територия и е против изричното споменаване на Иран като потенциална заплаха в новата стратегическа концепция.

Ако противоракетният щит ще бъде разполаган на наша територия, командването му непременно трябва да е в наши ръце, иначе е невъзможно да го приемем, заяви тази седмица турският премиер Ердоган. Пазарлъците са в ход от дни.

Реджеп Тайип Ердоган - премиер на Турция:
- Важно е кой държи командването, кой натиска бутона. В това отношение няма нищо определено. Щом има яснота, ще вземем нашето окончателно решение. Алиансът отговори, че копчето ще натиска НАТО. Дългогодишен член на Пакта, Турция напоследък се сближава с Иран и Сирия, които някои съюзници искат да дефинират като заплаха. Проблемът обаче изглежда преодолим.

Андерс Фог Расмусен - генерален секретар на НАТО:
- В света вече има над 30 държави, които разполагат с технологии за нанасяне на ракетен удар в Евроатлантическата зона и поради това няма причина да се назовава конкретна страна.

Според турската преса има компромис за устно, но не и писмено определяне на Иран като заплаха. Русия, която досега беше основна пречка пред щита, дава знаци за промяна в позицията си и вече не изключва сътрудничество. Президентът Медведев дори прие покана да отиде в Лисабон.

Споразумение на щита между 28-те страни-членки, ще позволи единен контрол на съществуващите и бъдещите антиракетни системи. Стойността на преминаване към общ софтуер е 200 милиона евро, плюс разходите за компютърни програми на националните правителства.