Световните медии продължават да разкриват подробности от документите, разгласени от Уикилийкс. Днес във фокуса на вниманието е начинът, по който Вашингтон се е опитвал да се отърве от затворниците от Гуантанамо и да ги изпрати в други държави, включително България.
Световните медии продължават да разкриват подробности от документите, разгласени от Уикилийкс. Днес във фокуса на вниманието е начинът, по който Вашингтон се е опитвал да се отърве от затворниците от Гуантанамо и да ги изпрати в други държави, включително България.
Белият дом разпореди във всички правителствени агенции да бъдат затегнати мерките за опазване на поверителна информация. В разгара на дипломатическата каша, която забърка, основателят на Уикилийкс Джулиан Асанж обяви, че готви нов удар - този път ще разкрие вътрешни документи на голяма американска банка.
Гневът на Вашингтон от удара на Уикилийкс изрази държавният секретар Хилари Клинтън. Тя го определи като атака не само срещу американските интереси, а срещу международната общност.
Хилари Клинтън, държавен секретар на САЩ: "Убедена съм, че партньорствата, изградени с толкова усилия от
администрацията на президента Обама ще издържат на това
предизвикателство."
Днес излязоха детайли за начина, по който през 2009-а година
Вашингтон е предлагал пари, помощи и политически жестове при преговори за настаняване на задържани от американската военна база Гуантанамо.
След обещанието на президента Обама да закрие затвора в Гуантанамо до януари 2010 година, американските дипломати са положили неистови усилия да убедят други страни да приемат част от около 60-те затворници, които не искат или не могат да бъдат върнати в родината си заради опасения за сигурността им. От документите става ясно, че САЩ
са предложили помощи и проекти за 3 милиона долара на тихоокеанската държава Кирибати, за да приеме 17 китайски уйгури, освободени от Гуантанамо. В Европа натиск е оказван върху много правителства. На словенския премиер Борут Пахор е обещана 20-минутна среща с президента Обама, ако страната му приеме задържани. Нито трансферът на
затворници, нито ръкостискането между двамата лидери обаче се състояли. На Белгия е обещано да засили влиянието си в Европа, в случай че приеме задържани от Гуантанамо.
Люксембург категорично е отказал да стане приемна страна и в замяна е предложил финансова помощ и друго съдействие. Германското списание Шпигел цитира документи, според които българското вътрешно министерство е изразило готовност да приеме двама мъже, при условие че Съединените щати премахнат визовите ограничения за български бизнесмени и туристи и помогнат с разходите по преместването. Предложените суми за човек са били символични - между 50 и 80 000 долара.
България прие един затворник от Гуантанамо през май тази година. Той е сириец и е настанен у нас със семейството си.