Защо променят Лисабонския договор

Ръводителите на страните от ЕС одобриха механизма за стабилност в еврозоната и постигнаха съгласие в Лисабонския договор да бъде внесена съответната поправка. Лидерите на 27-те са в Брюксел за редовната си среща в края на годината.
Въпросната поправка в Лисабонския договор се състои от две изречения. Тя гласи, че може да се създава стабилизационен механизъм, като той се отнася само за страните от еврозоната. Така формулирана, поправката изисква опростена процедуpа за да бъде приета и ще влезе в сила през 2013 година. Така се избягва сега съществуващото законово противоречие между положенията в Лисабонския договор и създадения през пролетта стабилизационен механизъм в помощ на страните с голям държавен дълг.

Изработен през 2007-ма, ратифициран повече от две години, Лисабонският договор е пред промяна, наложила се само година след влизането му в сила. Такъв развой на нещата експерти и журналисти в Брюксел, доскоро смятаха за абсурден.

Бруно Уотърфийлд - кореспондент на в. „Дейли Телеграф: „Когато Договорът беше подписан в Лисабон през 2007-ма, ни беше казано, че няма да има нови договори поне през следващите 10 години. Междувременно избухна кризата в еврозоната, а Гърция и Ирландия бяха направо откупени. Германия е разтревожена, че в бъдеще, например през следващите пет години, Конституционният съд ще отсъди, че подобни финансови инжекции противоречат на Договора за ЕС."

Германското настояване ще бъде изпълнено, както впрочем става с повечето германски идеи за развитието на ЕС. Промяната, поискана от Ангела Меркел, получи единодушна подкрепа, съдържаща нюанси, свързани с това дали една държава е въвела или не еврото.

Дейвид Камерън - министър-председател на Великобритания: „Нужен
ни е нов механизъм за еврозоната и нейните проблеми. Важно е дори за Великобритания. Но трябва да сме сигурни, че в бъдеще Лондон няма да дължи пари за този механизъм."

Георгиус Папандреу - министър-председател на Гърция: Предизвикателството
е общо: трябва повече интеграция, категорични решения, поемане на отговорност... Това е предизвикателството - всеки лидер да си поеме отговорността."

Европейските лидери нарекоха промяната в Лисабонския договор „незначителна". Какво всъщност се крие зад това определение? Всички казват „страх! Но „страх от какво.

Бруно Уотърфийлд - кореспондент на в. „Дейли Телеграф: „Много просто - референдуми! Помните какво стана с Европейската конституция след негативните референдуми в Холандия и Франция, проблеми имаше и с Лисабонския договор, наложи се втори ирландски референдум. Дори във Великобритания вече има нови закони, според които всяко прехвърляне на правомощия към Брюксел, налага провеждането на референдум! А британски референдум по европейски въпроси едва ли бил успешен! Ще се наложи изчакване, протакане ... Затова никой не иска референдуми!"

Така ЕС се изправя пред важен проблем - огромно желание да чуе гражданите си, но и огромен страх от това, което гражданите ще кажат. Защото реално погледнато никой досега не е питал гражданите на ЕС дали са съгласни с пари на данъкоплатците да бъдат спасявани икономики, които години наред са били небрежно или безотговорно управлявани.