Духът на Коледа

На Коледа хората стават по-добри. Мисля, че си търсят повод да станат по-добри. Определено става нещо. Но какво, ще питам Коледа. Не искам подаръци, искам отговори. Искам да ми кажеш какво толкова се случва, та всички стават по-добри. Помагат на други хора в беда, на болни и сираци.

Ако е от коледното пазаруване, защо чудеса не стават всеки петък. Ако пък е от почивните дни, защо не се получава в летните отпуски? Само не ми казвай, че е заради подаръците! Много е материално.

Мило Момиче! От всички писма, твоето ме изпоти най-много. Ей да изпотиш Коледа! Питаш ме ти един вид за коледния дух. Елементарно. Всичко опира до въпроса: Слушахте ли през годината?

Знаят си хората, че точно това ще ги питам, още от малки си го знаят. И ако не са слушали много, гледат на финала да отбележат някоя и друга червена точка. Време поне веднъж в годината хората да стават по-добри.
Всичко е в равносметката - потвърди и експертът по коледния дух. Равносметката, която винаги носи тъга.

Владимир Сотиров - психиатър: "Като тъгуваш, ставаш способен да си съпричастен към тъгата и страданието на другите и тогава вече си способен да помогнеш, когато самият ти можеш да преживееш тяхното страдание или поне частичка от тяхното страдание."

Обаче винаги ще се намери някой да противоречи. Да има подаръци, ако не прекаляваме, те са част от нещата. Дълбоко в себе си хората правят подаръци с цел да омилостивят другите, да ги накарат да ги харесат отново. Хората имат нужда някой да опрости греховете им.

На празника също така, трябва да си весел и щастлив. Задължително е, трябва.

Владимир Сотиров - психиатър: "Една голяма част от хората по тези празници се чувстват по-скоро нещастни и тъжни, отколкото весели, но не могат да изразят истинските си преживявания. Налага се, слагат си маската, преструват се, стават фалшиви, защото така се очаква от тях."

Пак ще пиша на Коледа. Да си премисли правилата. Защото тъжни и добри може, но не и фалшиви.