"Тук живея": Какво е да живееш на улицата

За трета поредна зима екипи на Столичната община осигуряват подслон за хората без дом в минусовите температури. По инициатива на общината социални трапезации раздават и топла храна на няколко места в столицата. Над 500 бездомници прекарват зимните нощи в центровете за временно настаняване вместо на улицата. Много от тях обаче отказват да останат там повече от една вечер.

Какво е да живееш на улицата при минусови температури ? Вижте историята на скитника Сталин в рубриката "Тук живея".

Сталин Миланов: "Казвам се Сталин. По паспорт."

Откриваме Сталин пред църквата "Св. Параскева" - едно от местата, където тази зима хората без дом могат да получат топъл обяд.

Сталин Миланов: "Пишат, че в Полша един умрял от студ. Нали? А защо не пишат, че тука в България умират от студ? Зимата живея в оная къщичка там. Събрал съм си дърва 5-6 кубика. През деня - по едно-две дръвца... сега си палим печката и това е."

БНТ: "Празниците?"

Сталин Миланов: "Празниците - боб и сол - сам."

Навремето Сталин работил из големите столични ресторанти. Имал кръчма, бил е и строителен работник. Разказва, че се е женил три пъти и три пъти се е развеждал - в България, Полша и в Русия. Спортувал много навремето. Работил дори в банката на СИВ в Москва.

Днес негов дом е улицата - и така вече 11 години.

Сталин Миланов: "Аз съм роден тук, в този "хубав"град. Навремето на "Стамболийски" съм играл футбол. Сега можеш ли да пресечеш "Стамболийски"?! Продадохме си къщата, живеехме в "Подуяне" по времето на Жан Виденов, понеже имам сестри и те искаха да си делим имота. Дъщеря ми, чух, че искала да ме види, но на мен ми е неудобно."

В църквата "Св. Параскева" героите на улицата като Сталин идват всеки ден за топъл обяд.

Костадин Добрев - домакин на църквата "Св. Параскева": "По-голямата част от тях са имали семейство, имали са деца, жилища, имали са къде да живеят. Хора - нормални като нас, но в един момент съдбите им явно се сблъскват с някакви проблеми."

Проблеми, които могат да връхлетят всеки от нас. И е време да спрем да отминаваме с безразличие и да си мислим - това не може да се случи на мен.