Антоновден и Атанасовден - празници на ковачи, железари, ножари и налбанти

Днес православната църква почита паметта на Свети Антоний Велики, който е помагал на болни и страдащи хора. В българския фолклор Антоновден е познат и като "лелинден" и е бил посветен на предпазването от заразни болести.

Според житието на свети Антоний той прекарал в пълно усамотение и мълчание 20 години от живота си. За постъпката си бил възнаграден със способността да лекува. Изцерените съветвал да благодарят не на него, а само на Бога. Народният обреден календар свързва Антоновден с ритуали за предпазване от болести.

Силвия Веселинова, етнограф:
- Жените на този ден не трябва да плетат и тъкат, защото се вярва, че ако се убодат, раните им няма да зараснат лесно. Също така не трябва да се вари боб и леща, защото се вярва, че така децата няма да се разболяват от шарка. Месят се специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини.

Традицията повелява една от тези питки, намазана с мед, да се слага на тавана за омилостивяване на чумата, наречена от народа "леля". Друга легенда пък разказва за двамата братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.