България призна "масово изтребление" над арменците (ОБЗОР)

След бурни спорове в парламента депутатите признаха "масовото изтребление" над арменците в Османската империя в периода 1915- 1922 година, като замениха думата "геноцид" от първоначалното проекторешение, внесено от "Атака". Отпадна и позоваването на няколко международни конвенции на ООН, в които е записано определението "геноцид" над арменците. Премиерът Бойко Борисов, който дойде в парламента по време на дебатите, коментира, че използваните в българската реч думи са "масово изтребление". Сто години след трагичните събития в Османската империя, на днешния 24 април - още в първите минути на заседанието се разрази скандал в парламента- да се обсъжда и признае ли арменският геноцид. След процедури, прегласувания, напускане и връщане в пленарната зала от страна на ДПС, темата все пак стана първа точка. В една от почивките дойде премиерът Бойко Борисов да проведе консултации с Реформаторския блок и Патриотичния фронт в кабинета на Цецка Цачева. Каза, че се надява с консенсус да бъде признато масовото изтребление на арменците. Бойко Борисов, министър-председател: Казах много ясно - масовото изтребление на арменците, това е българската дума или българските думи, или българският речник. Надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени хора тогава и убити, ще се отчете и от турското правителство. 3 часа продължиха дебатите за арменския геноцид, от балкона на пленарната зала ги проследиха както представители на арменската общност, така и на турското посолство. Десислав Чуколов, зам.-председател на ПГ на "Атака": Да покажем, че всъщност сме български парламент. Да не се подаваме под натиск на чужди посолства, каквито опити имаше през тези 10 години. Нека просто да бъдем българи и да гласуваме солидарно с нашите братя арменци. Лютви Местан, председател на ПГ „Движение за права и свободи": Проява на политическа мъдрост е в сложното историческо наследство да не се търсят съзнателно теми, които да противопоставят днес отделните народи. Проектът на Атака цели точно това. Валери Жаблянов, депутат от ПГ на „БСП лява България": Бихме искали, въпреки всичко, да видим една обща декларация на българския парламент, а не на една политическа партия. Радан Кънев, съпредседател на ПГ "Реформаторски блок": За мен това е исторически ден в България, и е много важен личен момент, защото излизам пред Вас като наследник по едната си линия на български евреи. Валери Сименов, председател на ПГ "Патриотичен фронт": В Турция лауреатът на Нобелова награда Орхан Памук заявява в печата: Никой не смее да го каже, но аз го казвам турците са избили 1 млн. арменци и 30 хил. кюрди. По предложение на Цвета Караянчева от ГЕРБ в окончателно гласуваното решение думата "геноцид" беше заменена с "масово изстребление", отпадна и позоваването на конвенции. Въпреки това, дошлите в парламента арменци заявиха, че са доволни от приетото от депутатите решение. Вартануш Топакбашян, главен редактор на вестник "Ереван": Признателността, която ние имаме към България, дори и това да не се беше случило, щеше да бъде винаги жива в сърцата ни. Представителите на турското посолство не коментираха признаването от България на "масово изтребление" над арменците в Османската империя. *** *** *** *** ***  61% от българите заявяват, че не са чували за Арменския геноцид. Това показва проучване на "Галъп интернешънъл", проведено в началото на февруари по поръчка на Посолството на Република Армения в България сред 1011 пълнолетни българи. А две трети от хората, които са чували за арменския геноцид - са били на мнение, че българският парламент трябва да го признае.