Въпросителни около референдума

Политическите ходове през последните дни около предстоящия референдум предизвикват все повече коментари, след като ГЕРБ обявиха, че ще гласуват с "не" на допитването.

Анализатори пък определят като вяла разяснителната кампания, в която регистрираните инициативни комитети трябва да защитават позициите си "за" и "против" развитието на ядрената енергетика.

Юридически въпросителни надвиснаха след призива на премиера привържениците на ГЕРБ да гласуват с "не" на референдума. Така се стигна до противоречието 76 депутати от управляващата партия, които формулираха въпроса, да са регистрирани като инициатори на допитването за ядрената енергетика, а същевременно ГЕРБ вече да са на противоположното мнение.

С тази развръзка при евентуално участие на представители на ГЕРБ в регламентираните от закона дебати може да се стигне до сложен казус. От решение на ЦИК става ясно, че ГЕРБ би трябвало да си поделят времето за участие на позицията "за" нова централа, заедно с инициативния комитет от левицата. Ако от управляващата партия искаха да агитират "против", трябваше да съберат 7 хиляди подписа и да внесат в срок съответните документи.

Сложният казус засега е само хипотеза за ЦИК, тъй като от ГЕРБ още не са заявили участие в дебати по БНТ, първият от които ще се проведе утре.

Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", обаче, обратът в позицията на управляващите сериозно подменя акцента в информационната кампания - от същината на въпроса за ядрената енергетика към прегрупирането на силите. "Този референдум се намира в една изначално доста абсурдна ситуация. Казвам абсурдна, защото той е миниран от серия от проблеми. На първо място бих посочила един лошо направен закон за референдумите. На второ място - един зле формулиран въпрос, който поражда поредица от проблеми. И ето сега се прибавя като резултат и от първите две - рязката промяна на позицията на управляващата партия по този въпрос", казва тя и добавя: "Съвсем естествено е, че промяна по средата на кампанията и то доста драстична промяна не може да не се отрази на хода на кампанията, върху резултата на референдума, а и на значението на този инструмент, какъвто е референдумът в политическия живот на страната."

Слабата информация, дезориентираността и липсата на достатъчно мотивация в крайна сметка водят дотам, че демотивират гражданите.

Професор Михаил Константинов посочи сред проблемите самата рамка на референдума. "Въпросът беше неудачно поставен, защото предполага тясна експертиза у населението. Никое население по света няма експертиза за ядрената енергетика и то за конкретни централи", подчерта проф. Константинов.

Според него една от пречките е и законовото изискване референдумът да е валиден, ако са гласували не по-малко избиратели от тези на последните парламентарни избори - тоест над 4 милиона и 345 хиляди. "Ако сега депутатите искат да дадат шанс на националните референдуми, да свалят още сега този абсурден праг. Могат да го сложат на две трети от тази бройка на предишните избори, даже на една втора, ако искате", предлага математикът.

Анализаторите се опасяват, че проблемите около първото у нас допитване след промените могат да дискредитират идеята за референдума като инструмент на демокрацията.