Екип на "По света и у нас" посети колайдера в ЦЕРН

Големият адронен колайдер представлява два ускорителя, които работят заедно, но ускоряват частиците в обратни посоки. Когато противоположните снопове се срещнат, се получават сблъсъци и се създават нови частици, интересни за физиката. Така през 2012 г. беше потвърдено съществуването на "хигс бозона" - тази част от частиците, която им дава маса.

Това е Големият адронен колайдер на ЦЕРН. Намира се на 150 метра дълбочина, дълъг е 27 километра, тук изключително рядко се допускат журналисти или каквито и да било посетители.

Колайдерът почива от края на миналата година. В продължение на две години ще има профилактика, а от пролетта на 2021 г. ще следва нов четиригодишен работен цикъл. За най-мощния ускорител в света ни разказва Александър Христов, един от около стоте български учени в ЦЕРН.

Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Голяма част от ускорителя, почти целият, е направен от магнити, защото използваме магнитни полета да управляваме частиците. В тези сините магнити, които виждате, можем да създаваме полета, които са над 200 000 пъти по- силни от земното магнитно поле.

Частиците обаче не се сблъскват по целия 27-километров колайдер. Това става само на четири места, наречени четири експеримента -"Алис", LHCb, "Атлас" и CMS. Последните два са с общо предназначение и именно с тяхна помощ е доказано съществуването на "хигс бозона". Ние се намираме при детектора CMS или Компактния мионен соленоид.

Детекторът се намира на 90 метра дълбочина, в момента той е отворен, не работи и не събира данни, а по него се извършват различни технически прегледи.

Функцията му е да улавя частици, без да изпусне нито една, и да ги разпознава. Да казва - това е протон, това е електрон, това - фотон... В този експеримент има и българско участие, за което ни разказва друг български учен - Антон Димитров. Страната ни е участвала при конструирането на камери със съпротивителна плоскост.

Антон Димитров, технически координатор в експеримента CMS в ЦЕРН: И се намират в централната част на детектора, във външните станции, това де факто е мионната станция, а камерите със съпротивителна плоскост са тези сребърни тънки елементи, които се намират от двете страни на дрейфовите кабели.

За да се построи ускорителя са били необходими 25 години и са похарчени 6 млрд. швейцарски франка. Има и проект за изграждането на нов, четири пъти по-голям ускорител, който трябва да е готов през 2040 година. С него ще се търси "тъмна материя".