Историята на талантливия балетист Калоян Бояджиев

Когато Калоян Бояджиев решава да замине да танцува в Норвегия, балетната публика в София тъгува, защото се разделя с един от своите любимци. За 14 години в Осло българинът успешно се катери по стълбичката на успеха. Тази година получава привилегията да постави първия си голям класически балет.

"Лешникотрошачката" е голяма хапка, защото съществуват хореографски версии, които се считат за еталон. За норвежката публика в дните около Коледа да отиде да гледа този балет е неотменима традиция.

Калоян Бояджиев: За нас "Лешникотрошачката" е голяма част от сезона - ние имаме 20 спектакъла на година само с "Лешникотрошачката". И всичките ни спектакли са продадени. И затова ние го наричаме златното яйце на операта. С получаваните средства от този спектакъл, балетът може да купи неща, които знаем, че ще бъдат добри за трупата, но може би не са толкова продаваеми.

За постановката на Калоян се разчува бързо. Билети няма, но хората продължават да се редят на касата с надеждата, че някой ще върне местата си в последния момент. Той не е зашеметен от успеха си и е категоричен, че ние в София имаме най-хубавата версия на "Лешникотрошачката" - тази на великия Григорович.

Григорович, Лешникотрошачката му е еталон и ние трябва да я запазим в София, независимо какво, но съжалявам, че да... много бих искал някой ден публиката в София да види някой мой спектакъл.

Докато този ден дойде обаче, Калоян вече знае, че дирекцията на театъра чака следваща негова постановка. Още не е казал какъв е бъдещия му проект, но пред "По света и у нас" признава, че следващата му мечта е да постави своя версия на Ромео и Жулиета