Кристалина Георгиева пред БНТ: "Трябва да си пазим границите"

Г-жо Георгиева, какви са прогнозите ви за 2016 г. глобално?

Надявам се да се развие по-добре отколкото започна. Започна трудно, видяхме сблъсъците между Саудитска Арабия и Иран и как те се отразяват на отношенията между сунити и шиити. А без разбирателство или поне без успокояване на тези отношения, е трудно да си представим как можем да доведем до положителен резултат преговорите за Сирия. Войната в Сирия има директно отражение и върху нас. Видяхме, че в Корейския полуостров се събудиха някои от злите духове на миналото. Какво отражение ще има това - трудно е да се предскаже. Също така - китайските пазари се сринаха в първите дни на годината. Накараха много хора да предричат, че предстои година, в която се връщаме към рецесия. Дано да не е така. Аз си мисля малко по-позитивно на базата на миналата година, когато успяхме да постигнем победа за световната общност в Париж, преговорите по климата. Никак не трябва да омаловажаваме този резултат, тъй като никой не очакваше той да бъде толкова положителен за света и все пак се случи. Видяхме също така миналата година, че е възможно да се намери обща позиция по отношение на Иран. В резултат на тази обща позиция да има надежда за стабилизиране в един регион, който е нашият "заден двор". И видяхме, че европейската икономика, противно на предсказанията, че тя ще се срине, миналата година се върна към растеж. Този растеж очакваме да бъде положителен и тази година.

Какви са приоритетните области за европейския бюджет за 2016 г.? В кои области най-много ще се дават пари?

За 2016 г. ние имаме два много ясни, категорични приоритета. Първият - да помагаме на нашите страни да се справят с бежанската криза и да помагаме на бежанците там където те все още са - в Ливан, Йордания, Турция. Така че да се намали вълната към Европа. Вторият ни приоритет е да продължим да инвестираме в европейската икономика. Ние имаме първите положителни резултати в това отношение и с плана "Юнкер", вече през 2015 г. Да си кажем какво направихме по този план - само в рамките на 6 месеца инжектирахме около 50 млрд. евро допълнителни инвестиции, които значат повече растеж, повече работни места. 2016 г. очакваме във всички страни в Европейския съюз това, което правим през бюджета да допринесе за повече растеж, за повече работни места.

През 2015 г. имаше небивал мигрантски поток, мигрантска криза в Европа. Какви са поуките от това и какви са предвижданията за тази година?

Нека първо да си кажем, че няма страна на света, няма регион на света, където в рамките на няколко месеца да пристигнат 1,5 млн. души и това да не предизвика шок. Това се случи и при нас в Европа. Видяхме, че с повече опит ние стигаме до много важни заключения за бъдещето и нека да кажем какви са те. Първо - това, че трябва да мобилизираме всички ресурси, които имаме в Европа и на национално ниво, за да можем да приемем бежанците без това сериозно да подкопае стабилността в нашите страни. От страна на европейския бюджет 2015-2016 г. ние повече от двойно допълнително финансиране предоставяме От 4,5 млрд. евро през 2015 г., сега сме над 10 млрд. за тази цел. Много важен извод, който си направихме сравнително рано е, че трябва да търсим решение на проблема за опазването на външните граници. Когато има такъв натиск върху Европейския съюз, ние трябва да знаем кой идва в Европа. Кои са тези, които имат легитимното право да искат статут на бежанци, кои са тези, които идват за да търсят работа? Ако такава има - добре дошли, ако няма - ние трябва да ги връщаме в страните откъдето те са дошли. И най-вече кои са тези, които идват с лош умисъл. Да предпазим нашите хора от терористични заплахи. А това означава инвестиция и на национално ниво и на европейско ниво в създаването на по-добра защита на нашата външна граница. Ние имаме предложение за Европейска служба за гранична и брегова защита, много е важно да го реализираме колкото се може по-бързо. Също това, което правим и трябва да правим повече, е да инвестираме в страните където има най-голямо присъствие на бежанци. Важен урок, който научихме последната година - много по-евтино е да плащаме за бежанците когато те с в Йордания, Ливан, Турция, отколкото когато те дойдат в Европа. Нашата щедрост е не само човещина, тя е и защита на нашия собствен интерес.

Това означава ли, че Европа трябва да се превърне в непревземаема крепост?

Ако искаме да запазим правото на нашите хора свободно да се придвижват в Европа, нещо, което особено за нас източноевропейците е много ценно, то трябва да защитаваме външната си граница. Не е нормално да се изсипят стотици хиляди души в Европа и ние все още да се стараем всички тях да ги регистрираме. Трябва да може всеки, който идва в Европа, първо да определим неговата идентичност, защо идва в Европа и чак тогава да можем да вземем решение дали да остане или не. И когато това решение да не остане, да имаме капацитета да връщаме тези хора откъдето са дошли. Иначе има огромна опасност европейците да се обърнат срещу бежанците. Така че ние на бежанците не помагаме, ако представата за Европа е разграден двор. Трябва да си пазим границите.

Казахте ми, че на бюрото ви винаги стои тази кутийка, която е свързана с мигрантите. Каква е нейната история?

Тази кутийка получих като подарък от иракско семейство, когато бях в Атина. Предоставихме 80 млн. евро на гръцката държава да може да осигури прием за бежанци, временно настаняване, докато те чакат да бъдат изпратени в други места в Европейския съюз. Това иракско семейство е получило убежище в Литва, те са вече там и ми казаха "Г-жо комисар, ето това като подарък и благодарност към европейските граждани затова, че ни приехте, ние с голямо нетърпение очакваме да отидем в нашата приемна страна". Питам ги: "Литва...там е много студено. Не ви ли притеснява това?" Те казват: "Не, въобще не ни притеснява, ние имаме професии, образовани хора сме, искаме да работим там където са ни приели и се надяваме, че няма да бъдем тежест не само на вас европейците, но и ще помагаме за развитието на литовската икономика".

Искам да ви питам за българската икономика. България е една от държавите, които в най-голяма степен усвояват европейските фондове. Изглежда през 2016 г. ще има забавяне. В кои области са проблемите и как те могат да бъдат решени?

България действително през 2015 г. се класира на второ място по усвояване. Нека да си признаем - донякъде защото беше поизостанала и трябваше да наваксва. Влизаме в новия програмен период, много е важно да разбираме какви промени настъпиха в европейското финансиране и да се възползваме от тях. Три много важни промени - в новия период към програмите добавяме и условия за макроикономическа стабилност. Така че нашето финансиране да подпомага реформите в страните членки. Тези условия трябва добре да се познават, за да могат да бъдат своевременно изпълнявани. Второ - в новия период задържаме 6 % от финансирането като резерв за награда за отличниците. Ако България иска да си ги получи тези 6 % и дори за претендира за пари, които са някъде другаде по други програми, трябва много да заложи на качеството на проектите. Вие знаете, че ние направихме бюджет, фокусиран на резултати, приоритет на нашата комисия. Надявам се да видим добри резултати в България и резултати в усвояването на този резерв. И трето - да имаме обица на ухото да не чакаме в последния момент да си изпълняваме проектите. Да се постараем да има по-равномерно усвояване, така че да не се окаже 2016 г. и 2017 г., време когато усвояването на еврофондовете се забавя, така че да не трябва да догонваме в края на периода.

Последният ми въпрос е свързан с избора на генерален секретар на ООН. В публичното пространство се завъртяха имената на вас и на г-жа Ирина Бокова. Какви са плановете Ви в тази област?

Много е хубаво когато българите се споменават в положителен контекст, за мен е чест, че и моето име се споменава. Аз имам работа и си я върша.