Мартеницата пази завета да сме заедно и зад граница

Мартеницата е символ - на здравето и здравата връзка. За мартеницата няма граници. Нея не може да я спре нито вътрешна, нито външна блокада. Това е най-старата българска традиция, която познаваме. Връстница е на Дунавска България. Бяло - червеният конец винаги е пазил завета да сме заедно, близо един до друг, защото само тогава сме силни.

В Централната поща на София ни посреща опашка от хора, дошли да изпратят двуцветния конец, който ще ги "свърже" с техните разпилени по света близки българи.

БНТ: За къде изпращате мартениците?

Петрана Анастасова: За децата и внучката в чужбината, в Америка и Франция.

БНТ: С нетърпение ли чакат, хората отсреща тези мартеници?

Татяна Спиридонова: Ами да чакат ги, защото това е един български празник. И аз ги изпращам за българи в Швейцария и Германия.

Слава Рачева: Пращам на мои дечица, които са извън страната, да не казваме в чужбина, защото там живеят. Традицията е за всички българи, и всички приятели на българите.

Петрана Анастасова: Специално за сина, който е в Европа - изпращам и за неговите колеги. 10-тина мартенички, които да закачи - за да разкаже за нашия обичай, който е много красив и стопля връзката.

Пощенски гълъб носи на хан Аспарух белия и червен конец. Днес отново мартеницата ни свързва с корените ни, колкото и далече да сме стигнали в търсене на по-добър живот. Конецът на баба Марта обаче е изключил, още преди 13 века, вероятността България да има край. Тя продължава там, където са децата на България.

Галя Иванова: Има тъга, защото близките ти не са при теб. Винаги има тъга.

- Бих ги занесъл лично, бих ги сложил, както е нашият ред. Нашите обичаиш, трябва да се насаждат в децата. Иначе те стават чужденци. Практически чужденци в чужди държави, така както бях - аз едно време, казва мъж.

Петрана Анастасова: Тъгата е постоянна, както и разстоянието е голямо, и раздялата е почти постоянна.

Раздялата, която "лекуваме" с виждания през компютъра, с писма по празници. И с мартеници в началото на март. Ще има ли кой да се нареди на опашката за мартеници след време?

БНТ: Съжалявате ли, че останахте? - Съжалявам, че се върнах. Аз бях там. И съжелявам, че се върнах.

Галя Иванова: Да кажем, че още се колебая дали да остана, но засега съм в България.

Слава Рачева: Аз се надявам, че с времето това ще го преодолеем. Че децата ще се врънат и те ще връзват на своите деца тук мартенеците.

Татяна Спиридонова: Трябва да пазим всички наши празници и традиции, обичаи, защото това поддържа духа жив и буден.

Петрана Анастасова: Какво може да ги върне? Може би любовта към местата където са се родили... И един по-добър напредък на страната и по-добра позиция в ЕС. Поне в Европа.