Мисия възможна: Едно училище, което грее

Още в двора на училище "Отец Паисий", човек разбира, че е попаднал на необикновено място. Сгушено в зеленината на Витоша, училището посреща новата учебна година в съвсем нов вид. Отвън - санирано, отвътре - изцяло променено.

Любослав Мирчев:
Родителите и хората, които сме в тоя клас, заедно се обединихме и направихме всичко.
- Ти какво правеше по време на ремонта?
- Боядисвах вратата!

За идеята как да изглежда училището отвътре ни разказват двамата автори на проекта. Те вече имат няколко променени училища зад гърба си и търсят следващите.

Артър Спърлинг - автор на проекта и дарител:
Основната работа на нашата фондация е подобряването на училищната среда. Конкретно в това училище, избрахме идеята за природните елементи. Освен това подбрахме позитивни послания върху фототапетите, защото подсъзнателно те въздействат на децата.

Албена Спърлинг - автор на проекта и дарител:
Децата са много чисти и много сензитивни. И когато са малки, ако ние им предоставим всичко онова, с което те реално резонират - цвят, позитивност, чистота, радост, те запазват тези качества и после могат да ги дадат на цялата общественост.

Децата вече знаят наизуст много от посланията по стените. И казват, че откакто имат кът за четене в новата си стая, четат по-често. Учениците в тези цветни стаи обаче са доста малко. Затова в тази например, лявата колонка решава задачи, докато дясната - чете.

Юлия Блажева - преподавател:
Два различни класа са, четвърти и трети, тъй като сме маломерни паралелки, занималнята е сборна група. И съответно имат и различни задачи, но се справят децата.
- А вие как се справяте като учител в едно по-малко училище, но пък явно с повече задачи пред себе си?
- Така - с добра организация, всичко се постига.

Стефка Ставрева - преподавател:
Определено се работи доста по-добре, защото по-малката група позволява индивидуална работа. И от децата усещам по-различно отношение, и от колегите, от родителите. Ние тук сме една общност в Железница и съм много благодарна, защото, както виждате, целият този ремонт се случи благодарение на всички нас. И отношението е много по-различно, много по-приятно.
Това, че всички се включиха в ремонта и както едно детенце каза, "моите родители боядисаха вратата" - ами, доста повече пазят, определено! Просто трудът възпитава и учи. И това, че се включиха, ги кара много повече да пазят, по-уютно им е, имат желание да го поддържат повече.

Диляна Иванова - преподавател:
Това, което най-много ми хареса като дойдох тук, е точно средата, това, че сме близо до природата. Децата учат с много желание, търсят информация, искат да знаят повече... Малкото населено място в случая е голямо предимство. Предизвикателствата са свързани с това, че децата са само тук от общността, а могат да идват и други деца и бихме желали училището да привлече ученици дори от София.

Савина Игнатова - директор:
Полагаме усилия това да се промени, от тази учебна година работим и по метода Монтесори, надявам се нещата да се случат и да са положителни за нас и всички да са доволни, разбира се - нашите деца, колегите, родителите.

Резултатът от всички успешни идеи - спечелен общински проект, работа с партньори и създаването на истинска училищна общност, всичко това придобива смисъл, когато едно дете говори за това с усмивка. Като двамата еко полицаи, които ни изпращат на тръгване:

Симона Пенкова, ученичка:
Ние като екополицаи се грижим за природата и зеленото пространство около училището, подреждаме всичко, чистим...
- Колко често чистите двора?
- Ами доста често, през седмица, събира се цялото училище, с пликчета, с ръкавици, почистваме боклуците...
- Това приятна или не толкова приятна задачка е?
- Ами приятна е, защото сме в екип, забавляваме се, смеем се...

Екип-нещо съвсем обикновено, което прави това малко училище необикновено щастливо място.