Най-големият музеен обир - как продължава историята

Филмът вече има отзвук, заяви авторът му Мария Чернева. Тя посочи, че във фейсбук с нея се свързала една от бившите уреднички в музея, която осъзнала след скорошното си посещение в Бяла, че нищо не е останало в него. Разследващите заслужават пълни адмирации, допълни журналистът от БНТ.

Най-трудно беше да докажем как са изглеждали оригиналните експорани, обясни Кремена Колицова, прокурор в окръжната прокуратура - Русе. В музея са липсвали нито една снимка на оригиналите и с голяма доза късмет са намерени такива в интернет. От телевизионния център на БНТ в Русе прокуратурата е взела няколко репортажа, на които се виждат оригиналните експонати.

Кремена Колицова, прокурор в окръжната прокуратура - Русе: Бих искала да коментирам този проблем с липсата на достатъчно подробно описание на инвентарните книги и липсата на научните паспорти, които се изискват според наредба N6. Такива паспорти не видях в нито един от общинските музеи. Друг проблем е, че по експонатите няма трайни обозначения с шифъра на музея плюс инвентарния номер.

Дигитализацията на експонатите е нещо елементарно, заяви Мария Карагьозова. Единственото, което се иска, е снимка с достатъчно висока резолюция, за да може да послужат като доказателства в съдебната фаза. Достатъчна е дори снимка със съвременен телефон по изискванията на Интерпол. Поради липсата на такива снимки често разследващите органи не могат да докажат, че предметите принадлежат на държавата, когато ги засекат на аукциони в чужбина.

Мария Карагьозова, председател на Гражданския съвет към ВСС: Много често предметите се залавят вече трафикирани през престъпните канали, продавани на аукциони в Западна Европа и САЩ. Италия, България и Гърция са основните донори.