Начало
назад
Почина полският режисьор Анджей Вайда
На 90-годишна възраст почина големият полски режисьор Анджей Вайда. Издъхнал е в болница във Варшава, където е приет преди няколко дни със сърдечна недостатъчност. Всички тръгваме от Вайда, гледахме на Полша и на себе си чрез него, и разбирахме по-добре. Сега ще е по-трудно. Това написа по повод кончината на твореца председателят на Европейския съюз Доналд Туск. Неговите филми, и неговите актьори Збигнев Цибулски, Даниел Олбрихски и Беата Тишкевич, станаха любими и на поколения българи.
Изключителната кариера на Вайда в театъра и киното започва през 50-те на миналия век и му носи почти всички престижни награди в света - италианската Луиджи Пирандело, Сезар, Оскар за цялостно творчество, Златна палма от Кан, "Златен лъв" от Венеция, Златна мечка от Берлин.
Направил е повече от 40 филма, сред тях "Канал", "Пепел и диаманти", "Човек от желязо", "Обетованата земя", "Без упойка", "Пан Тадеуш" и "Брезова горичка". Вайда е и един от първите критици на сталинизма сред социалистическите кинодейци, и e тясно свързан със Солидарност.
Анджей Вайда, режисьор: Полша и полската действителност от този период са пресъздадени в полското кино. Тези филми обиколиха света, спечелиха големи награди и бяха приети.
С творчеството си от 70 и 80-те Вайда включва своята родина в световната кино съкровищница.
Не спира да работи и в късните си години. През 2008-ма излиза филма му Катин, в който разказва за своя баща, един от убитите там хиляди полски офицери. През 2013 създава "Човек на надеждата" за Лех Валенса - основателят на Солидарност и първи президент на Полша в постсъветската епоха.
Анджей Вайда, режисьор: Поляците сега търсят героя на нашето време, някого, в когото да вярват, реших, че това е най-добрият момент да направя този филм.
Неговата страст беше Полша, той беше стълб на всички около него, ментор и пример за кинотворците, казва режисьорът Яцек Бромски.
Последният му филм, който още не е излязъл по екраните и с който Полша кандидатства за Оскар, разказва за последните години на художника Владислав Стржеминский и борбата му със Сталинската диктатура. Някои виждат метафора на днешна Полша, управлявана от консерваторите на Право и Справедливост.
