Начало
назад
Сблъскват ли се бежанците у нас с езика на омразата?
Доклад на Института за социална интеграция сочи - Езикът на омразата и дискриминацията са първото нещо, с което бежанците се сблъскват, когато дойдат в България. Този извод се налага след мониторинг-анализ на медийни публикации и стенограми от 43-то Народно събрание, касаещи въпроса с бежанците в България. До колко обаче хората, които търсят убежище у нас чувстват омраза и от какво се страхуват българите, разказва Мина Петрова.
Според доклада на Института за социална интеграция, който изследва проблема с мигрантската криза у нас от 2014 година, най-големият причинител за употреба на езика на омразата е страхът.
Българите живеят в сложна комбинация от страхове, страх от терористични актове, от битова престъпност, от икономическа конкуренция, страх от неизвестни болести, страх от неизвестното и непознатото.
45% от българите, които са участвали в изследванията на Института, твърдят, че сред представящите се за бежанци присъстват радикални ислямисти и терористи. Друг голям страх е увеличаването на държавните разходи с приема на бежанци у нас. Но приетите в парламента закони за държавния бюджет за 2014, 2015 и 2016 години, както и техните изменения, никъде не показват съкращаване на социални разходи за български граждани за сметка на увеличаване на бюджета на ДАБ.
Друг голям страх сред българите е увеличаването на престъпността. Но доклади сочат, че извършваните от мигрантите престъпления се оказват в пъти по-малко от престъпленията извършвани от постоянните български граждани.
Всички разделения в обществото и в политиката, които в крайна сметка водят до авторитаризъм, ограничаването на основните права, диктатура и война, са започнали с език на омразата.
Докладът на ИСИ сочи, че най-силно се е употребявал езикът на омразата спрямо бежанците по време на политическите предизборни кампании през 2016 и 2017 година. А медиите са отразявали двойно повече новини свързани с бежанци в тези периоди. Също така, политиците с националистически нагласи, често са използвали думата бежанец в същия контекст като думата тероризъм, заплаха, "Ислямска държава" и пр., което според експертите от института спомага за сформирането на негативните нагласи сред българите.
