Японска фиеста покори 138 училище в центъра на София. Защото 138 училище е свързано с Япония години наред. От 2009 то е първото българско училище за културен диалог между страните по Пътя на коприната на името на покойния и световноизвестен японски художник, мислител и филантроп проф. Икуо Хираяма - голям приятел на България. Оцелял след атомния кошмар в Хирошима, той отдава живота си за съхраняване на културното наследство по пътя на диалога.
Да учат японски, да потъват в тайнствата на икебана, чайна церемония, калиграфия, оригами, във философията на японските бойни изкуства, които са самозащита, а не за агресия, да развиват сетивата си за хилядолетната културна традиция там някъде в началото на света - за възпитаниците на 138-мо е станало хоби. Те имат свое ноу хау да се телепортират към Япония.
Тук в 138-мо непрекъсното си общуват с връстниците си от японски училища. Нашите им пращат сурвачки, великденски яйца, рисунките и картините си за България... , а оттам пристигат творения на японски деца с планината Фуджи, шинтоиски храмове, кимона... И всичко е адресирано към днешния ден на младите хора и в двете страни, за които отдавна няма географски разстояния. Виждате - ученици от 138-мо танцуват така, както японските деца днес. В този момент българчетата говорят на японски, а японските гости - на български. Една трудно обяснима близост.
Н. Пр. Шиничи Яманака, посланик на Япония: "Просто се чувствам у дома си. Чисто японска атмосфера наоколо. Кимона, наши ритуали... учениците са толкова влюбени в японската култура."
В двора на училището има засаден бор. От Юрий Гагарин. Първият патрон на 138-мо. След това го кръщават "Професор Васил Златарски". А е и първото у нас "Икуо Хирояма". Училище с три имена - така се шегуват тук. Около бора досега децата са засадили 21 японски вишни. Всеки миг ще зацъфтят - свят миг за всеки японец по време на сакура - преклонението пред вишната. Така и за всеки един в 138-мо.