Да бъдат ли забранени социалните мрежи за деца? Въпросът все по-активно влиза в политическия дневен ред на Европа, а в навечерието на новата учебна година и 15 септември беше тема и в предаването „Референдум“. Над 70% от българите одобряват подобна забрана, сочи национално представително проучване на „Мяра“ за БНТ. Учители, ученици и експерти обсъдиха в студиото рисковете и ползите от ограничаването на достъпа на децата до социалните мрежи.

От данните става ясно, че близо 80 на сто от хората на възраст между 50 - 65 години одобряват забраната на социалните мрежи за деца до 16 години.

От допитването става ясно, че по-голямата част от хората - 42%, не одобряват използването на изкуствен интелект в училище. 34 на сто подкрепят този метод.

Близо 60% от участвалите в допитването одобряват децата между 16 и 18 години да ползват социалните мрежи през деня. Толкова и одобряват да се ползват в присъствието на възрастен.

В предаването „Референдум“ участваха Светлин Наков - експерт по иновативно образование, Велина Владимирова - криминален психолог, Константин Веселинов - експерт по киберсигурност, Яна Алексиева - Асоциация „Родители“, Петя Петрова - Институт по образование, МОН, преподавателят Борис Русев и ученици.
Велина Владимирова, криминален психолог: „Далеч сме от мисълта, че може да има тотална забрана за социалните мрежи в тяхната съвкупност, дори и една от тях да бъде категорично и изцяло забранена. Дори това да се направи, ще се намерят начини как децата да я достъпят. Така че по-важният въпрос е дори и да имат достъп до социални мрежи, какъв е той, по колко часа на ден, до какво съдържание имат достъп.... Така че четири са основните линии, за които по-скоро би трябвало да говорим, а не за тотална забрана, защото не мисля, че това е нещо реалистично, колкото и на нас да ни се иска. Мисля, че всички ще се съберем около мнението, че 3-годишни, 5-годишни, 8-годишни деца нямат какво да правят в мрежи, като Инстаграм, ТикТок, Снапчат и други подобни.“

Яна Алексиева, Асоциация „Родители“: „Темата е безкрайно важна. Радвам се, че тя започва с това, че може би наистина стигаме до консенсус. Пълна забрана звучи доста нереалистично и е доста ключово да си отговорим защо я искаме и какво правим. Разбира се, процентът е важен, който виждаме, е висок. Доколко обаче той е емоционален, защото всички възрастни виждаме и рисковете, и проблемите. Тревожат ни много фактори, които са в онлайн пространството. Но дали просто забраната, с която някак... дори бих си позволила да кажа леко безотговорно решаваме, че сме сложили край на всичките си проблеми, ще реши наистина проблемите на децата. Или по-скоро е време наистина да погледнем за... Тук веднага ще скоча в темата за образованието, разбира се. Но в това най-накрая да видим инвестиция, истинска реформа в това образованието ни да учи децата на критично мислене, на дигитална грамотност, на емоционални умения... Нека ги питаме, нека ги уважаваме, защото те са личности, които имат мнение по въпроса и наистина да си мислим кога ще инвестираме в това, защото дори PISA ни показа в момента, че част от функционалната грамотност всъщност включва вече и тази медийна грамотност, която за огромно съжаление в нашите деца виждаме, че липсва. В нас самите за съжаление също като възрастни.“

Деница, ученичка: „Аз лично в последно време не използвам толкова много, колкото преди. Но наистина се е случило в миналите години да съм по 4-5 часа в социалните мрежи, както и тези около мен да са в същото време. Аз исках да се съглася, че проблемът по-скоро ще се реши в образованието, а не в забраната, понеже ако ние учениците осъзнаем и разберем, че те всъщност ни вредят, че си губим времето и наистина не е добре да прекарваме по-голяма част от деня си."

Карина, ученичка: „Смятам, че наистина младите до такава степен са пристрастени към телефоните, че вече знаем, че в час се забраняват и се събират телефоните в някои училища. Естествено, младите или намират начин да донесат втори или трети телефон, за да го използват. Но мисля, че всички знаем това, че когато гледаме телефона постоянно и нашият ум е свикнал с тези всички кратки клипчета, които виждаме постоянно и те до такава степен развалят концентрацията, че как очакваме от днешните деца да могат да пазят концентрация си в часовете и да четат книги, когато вниманието им се ограничава до 5 - 6 секунди и продължават да скролват.“

Светлин Наков, експерт по иновативно образование: „Аз съм за не, защото тя ще свърши работа, а защото когато нещо е забранено, се повдига много повече вниманието и на родители, и на обществото. И да дам пример. Алкохолът е забранен. И честно да ви кажа, рядко виждаме пияни-заляни ученици да влизат с по една бутилка алкохол в клас.“

Константин Веселинов, експерт по киберсигурност: „Аз не мога да разбера какъв е проблемът, който решаваме със забраняването. Като тръгнем забраняваме кои забраняваме, кои от тях, какво постигаме с това? Трябва да видим какъв е проблемът, за да го решим. И смятаме, че ще станат по-концентрирани в момента, който им забраним. Социалните мрежите влязат в Дискорд, където пък няма никакъв контрол. Примерно. Или някаква друга мрежа. Аз, за да решаваме нещо, трябва да дефинираме какъв е проблемът. Ако децата не могат, то е факт. В момента концентрацията на повечето млади хора, не искам да обобщавам за всички, но повечето, е по-малка, отколкото на златната рибка. Буквално. Това не е метафора. И причината за това са тези... Възможно е да са и точно това бързо съдържание, което върви.“

Божидар, ученик: „Цялото ни общество е пряко зависимо от тези социални мрежи. Ние самите в тях намираме по-голяма общност и ставаме част от нея. Това е вече вградено в обществото. То не може да бъде изцяло изкоренено. Въпросът е дали може съдържанието да бъде регулирано съдържанието за определена възраст.“

Константин, ученик: „Аз също съм на мнение, че трябва да бъде регулирано самото съдържание. Защото аз не мисля, че всяко съдържание е лошо. Даже има много видеа, които могат да бъдат полезни и са образователни.“
Повече пари за децата и семействата в следващия бюджет, заяви финансовият министър