На тържествена церемония в НДК 604 абсолвенти от випуск 2025 на Медицински университет в София получиха своите дипломи и положиха Хипократова клетва. 258 от тях са с общ отличен успех.
Сред отличници са и д-р Дебора Василева и д-р Анна Шахид, носителки на наградата "Златен Хипократ".
Те доказват, че пътят към бялата престилка може да бъде различен, но и води до една и същата цел – грижата за пациента.
Медицината се превръща в цел за Дебора Василева още в началното училище. Пътят е дълъг и изпълнен с много предизвикателства и безсънни нощи, но днес вече държи дипломата си в ръце - нея и наградата “Златен Хипократ”.
Д-р Дебора Василева: "Ученето не е леко, със сигурност сме преживели много трудни моменти, в които ни се е искало да се откажем, лишения, пропуснати празници с близки хора, но когато това ти е мечта, и е цел, и си постоянен, някакси продължаваш напред."
Усилията се възнаграждават - от благодарността в очите на пациентите. С тях Дебора се среща по време на обучението си, но и докато е доброволец в клиниката по ендокринология в "Майчин дом".
"Смисълът на професията е в това моят пациент, независимо кога и къде, да бъде здрав."
Дебора вече е специализант по ендокринология, която определя като свое призвание.
Медицината е призвание и за Анна Шахид, макар пътят към професията ѝ да е се различава значително от този на колегите ѝ. Родена в семейство на лекари, Ани дълго бяга от медицината. Завършва икономика и право в Канада и там изгражда стабилна корпоративна кариера. Но интересът ѝ към здравословния начин на живот постепенно променя посоката.
"Когато ние се развиваме професионално, ние често забравяме за нашето здраве, а то започва да ни преследва по-късно. Аз вече съм на една по-напреднала възраст от своите колеги и съм сигурна, че имам едни болежки, които нямах когато бях на 20. И колкото повече се развиваме по професионалния си път и жизнения си цикъл, ние разбираме, че здравето е едно от най-важните неща."
Желанието за ново професионално поприще, но и за живот в България, в близост до семейството ѝ, я връща обратно към корените ѝ и тя записва медицина.
"Аз носех много шапки по време на моето следване - аз съм майка на 3-годишно дете. Забременях, когато бях четвърти курс с една немного лека бременност, наложи ми се да лежа на системи, също така и работя. Беше много трудно да намеря този баланс, но съм изключително доволна, че го направих, защото нещата трябва да вървят заедно."
И освен че успява да завърши, балансирайки всички роли в живота си, тя го прави и с отличен. Затова получава и наградата “Златен Хипократ”.
"Аз учех през всяко свободно време, което имах, не го посвещавах на моето семейство или на моята работа, това беше денонощно. Понякога се случваше 48 часа да не спя."
А опитът ѝ в чужбина ѝ дава възможност да направи сравнение с образованието у нас.
"Имаме доста сериозна база от минали поколения, върху които да стъпим и всъщност тази наследственост се предава в университета."
Колкото и да са различни пътищата на д-р Дебора Василева и д-р Ана Шахид, общото между тях остава любовта към медицина, както и желанието да се развиват именно в България.
"Правя един пълен кръг и се завръщам към моите корени, моите родители, познатото и може би с много надежди за нещо по-добро."
"За мен е чест да остана в България, да се развивам тук, защото тук съм получила образованието си - и медицинско, и не само."
Техният пример ще последват и стотици техни колеги, които са избрали да се посветят на грижите за българските пациенти.
Чуй новините
Подкаст
