Аида Чорович, гражданската активистка и ръководител на белградската неправителствена организация UrbanIN.
Николай Кръстев, БНТ: Къде според Вас се намира днес Сърбия и защо не успя тя да отвори Клъстер 3 от преговорния процес?
Снимка: БНТ
Аида Чорович: Къде се намира днес Сърбия? Може би най-показателен отговор е случаят отпреди няколко дни. Знаете, че на 11 юли се отбелязва Международният ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Но на тази дата нашият приятел, писателят Владимир Арсениевич – наистина един от най-добрите хора, които познавам – беше пребит. Нападнаха го двайсетина-трийсетина хулигани. Смятам, че по-добра картина за това къде се намира днес Сърбия не може да бъде описана. Но все пак ще дам още няколко примера от последните дни и месеци. Единият е свързан с отбелязването на деня в памет на Сребреница. На 10 юли "Жените в черно" отбелязваха този ден. Аз бях заедно с "Инициативата на младите", където непрекъснато имаше провокатори. Това са хора, които са платени от службите за сигурност. И вместо полицията да защитава гражданите, които имаме законното право да отбележим датата, те защитаваха тях. В крайна сметка това е и задължение, което държавата е приела и засега това остава само на хартия. Да не говорим за това, че вече повече от година и половина представители на студентското движение са тормозени, арестувани и нападани, докато същевременно се освобождават хора, участвали в тежки престъпления и убийства. Продължава войната в подземния свят между престъпните кланове, които едновременно с това са много близки до властите в Белград. Затова наистина може да се каже, че в този момент Сърбия прилича на някоя латиноамериканска диктатура, в която политическите елити са дълбоко и здраво свързани с наркокартелите и организираната престъпност. Тя днес изглежда повече като латиноамериканска диктатура, отколкото като съвременна европейска държава, която е готова да чака приемането си в Европейския съюз. Затова е съвсем правилно, че Европейският съюз най-сетне престана да бъде лицемерен по отношение на нас или поне значителен брой държави ясно и категорично заявиха позицията си. Аз я подкрепям напълно, защото в момента Сърбия не показва никакви признаци на напредък, дори напротив - тя непрекъснато върви назад. След почти четиринадесет години управление на Сръбската прогресивна партия, т.е на бившите радикали, мога да кажа, че те никога реално не са имали желание да влязат в Европейския съюз. Това би означавало да приемат определени правила и държавата да не може да бъде криминализирана така, както е Сърбия в момента. Подобни правила не устройват властта на Вучич. За съжаление, Европейският съюз дълго време си затваряше очите пред него заради своите собствени интереси. Сега най-после имаме промяна на това отношение към Сърбия.
- Проправителствените медии в Сърбия веднага след неуспешното отваряне на преговорите по Клъстер 3 побързаха да обявят осемте противопоставили се държави за враждебни. Как според Вас трябва да възприемем тези оценки идващи от официален Белград?
- От Белград може да дойде единствено напълно извратена и болна реакция. Смятам, че този Белград, начело с Александър Вучич и неговата власт, наистина вече няма за какво да се разговаря. На всеки, който е поне малко добронамерен, му е ясно какво прави тази власт. Що се отнася до написаното в таблоидите – управляващите се обръщат към собствената си публика. Тази мантра, че сме застрашени, че всички са против нас, че Сърбия е на страната на справедливостта, а всички останали са срещу нея е наратив, който съществуваше още от 90-те години. Дори от края на 80-те, когато Слободан Милошевич подготвяше Сърбия за война с останалата част от Югославия. Тогава трябваше сред по-необразованите хора, но дори и сред образованите, да бъде събуден страх и чувство за застрашеност, да повярват, че всички са против тях. Днес този наратив може да действа единствено върху най-необразованите избиратели на Александър Вучич. Никой нормален човек вече не вярва на подобни неща. И, както каза евродепутатът Ирена Йовева, вместо да насочат прожектора към себе си, те го насочват към другите. Разбира се, не можем да очакваме друго от тази власт. Александър Вучич и неговото обкръжение ще търсят вината у другите – в България например... Благодаря на България. Благодаря на България, на Нидерландия и на всички, които категорично се противопоставиха на отварянето на Клъстер 3 за Сърбия.
- През тази година Александър Вучич поне два пъти обеща, че ще има избори. Според Вас реалистично ли е това и как биха могли те да се случат?
- Ще кажа нещо, което може би ще прозвучи прекалено остро, но аз лично от доста време вече не слушам какво говори Александър Вучич. Това са думите на човек, който говори като насън, на човек, който не е напълно в съзнание, думи на патологичен лъжец, който никога не е спазил казаното. Той само обещава, само манипулира, само говори глупости. Смятам, че би било много разумно да престанем да се вглеждаме в това, което казва Александър Вучич, и вместо това да се опитаме да видим какво всъщност се случва между редовете – какво правят студентите, какво прави опозицията, какво прави международната общност. Защото от Александър Вучич не можем да чуем нищо разумно и смислено. Както казах, многократно сме виждали, че обещанията му са напълно празни и служат единствено за заблуда. След два месеца или след петнайсет дни той ще каже нещо напълно различно и дори ще твърди, че никога не е казвал онова, което е заявил само преди петнайсет дни. Много пъти в сатирични предавания, като например "24 минути със Зоран Кесич", журналистите без никакво усилие намират негови изказвания отпреди петнайсет дни или месец и ги сравняват с това, което говори сега. Всичко е взаимно противоречиво и няма никаква връзка едно с друго. При това той ви гледа в очите и твърди, че никога не е казвал онова, което всъщност е казал. Затова не бива да слушаме Александър Вучич – това е моят искрен съвет. Дори се обръщам към журналистите, знам, че това е работата ви, но от него наистина не можете да чуете нищо смислено...
Снимки: БГНЕС, архив
- Готови ли са според Вас студентите и сръбската опозиция за изборите, ако такива бъдат насрочени?
- Мисля, че по някакъв начин се подготвят, но според мен ситуацията все още не е достатъчно зряла за истинска промяна. Не смятам, че само със смяна на властта нещо ще се промени в Сърбия. Имаме опита от 5 октомври 2000 година, когато мислехме, че завинаги сме се отървали от Слободан Милошевич. Оказа се обаче, че сме отстранили Слободан Милошевич от власт, но не сме се освободили от Милошевич, от радикалите и от Шешел в самите нас. Мисля, че най-важното е гражданите на Сърбия – независимо дали са студенти, участници в гражданските форуми, млади или възрастни, мъже или жени, активни или неактивни – преди всичко да започнат промяна в самите себе си. Защото по същество нищо ново няма да се случи, дори ако студентската листа спечели изборите, ако продължи да се поддържа националистическия наратив. За съжаление, този наратив е налице. Аз престанах да ходя на протестите, защото не ми харесва, когато срещу Александър Вучич се скандира: "Ацо, шиптар!". По този начин обидата е не срещу Александър Вучич, а към албанския народ. Също важи когато се скандира и се използват хора от ЛГБТ общността. Всичко това представлява ултрашовинистически, националистически и, ще кажа, дори профашистки наратив. Ако именно тази ценностна система трябва да замени ценностната система на Вучич, тогава ние не сме постигнали нищо. Очевидно е, че Сърбия се нуждае от огромна промяна на сегашния управляващ модел и начин на мислене. Преди всичко трябва да се преодолее дълбоко вкорененият национализъм – убеждението, че Косово е Сърбия, както и мълчанието по въпроса за Сребреница. През последните дни бяхме свидетели на поразително, оглушително мълчание от страна на мнозина – дори сред активистите от гражданското общество, да не говорим за опозицията. Почти никой не говори за Сребреница, въпреки че Международният съд, Хагският трибунал и ООН са документирали и признали случилото се като геноцид. Това е непопулярна тема, защото предполагам, че опозиционните партии смятат, че по този начин ще загубят избиратели. Но рано или късно сръбското общество ще трябва да се изправи пред истината. За съжаление и студентите попаднаха в същия капан, в същата матрица. Видяхме преди няколко седмици, на 28 юни, по време на Видовданския митинг в Кралево. Това изобщо не приличаше на студентско събиране. По-скоро приличаше на митингите, които Милошевич организираше в края на 80-те години. Сякаш кръгът се затваря. Очевидно е, че Сърбия трябва да приключи с Косово, да се освободи от собствените си илюзии. Затова изборите сами по себе си няма да променят нищо драматично. Аз действително бях доста оптимистично настроена по отношение на студентското движение и все още съм, но нагласите на хората и дълбоко вкоренените им модели на мислене не могат да се променят нито за шест месеца, нито за една година. Те не са се формирали за година, така че няма и да се променят за година. Сърбия я очаква огромно и болезнено отрезвяване и изправяне пред близкото минало. Когато наративът се промени, когато се промени начинът на мислене, тогава ще можем да кажем, че действително сме победили Вучич. Дотогава, ако Вучич си отиде, а на негово място дойде някой като Мило Ломпар или друг подобен, няма да сме постигнали нищо. Сърбия вече е правила това. Промяната трябва да започне отвътре. И това не се отнася само за Сърбия. Дълбоко съм убедена, че вече не вярвам в революциите и бързите решения. Всичко е въпрос на еволюция, на дълбоки процеси, в които мнозинството хора трябва преди всичко да променят своите националистически модели на мислене.
Чуй новините
Подкаст
