Бепе, Чичо и една футболна аномалия

Знаете, че във футбола могат да се случат какви ли не невероятни случки. Истории, за които да се разказва след години, а слушателите да ги приемат с огромно недоверие, защото звучат налудничаво. Факти, които изглеждат немислими, но всъщност по една или друга причина са се превърнали в съвсем реална действителност.

Представям ви Джузепе Бергоми. Една от иконите на италианския футбол, наред с други огромни защитници на 80-те и 90-те години на миналия век като Франко Барези и Паоло Малдини. За разлика от другите двама споменати, Бепе Бергоми играе в другия гранд от Милано – Интер. И защитава синьо-черната фланелка през целия си професионален път. От онази порода играчи, които вече не съществуват. За известен период притежаваше рекорда за най-много мачове за „нерадзурите“, преди да бъде задминат по този показател от друга емблема на клуба – Хавиер Санети. На момента прекалено избухлив, недисциплиниран, но притежаваш осанката на железен бранител, с когото трудно ще се справиш дори и да си сред най-умелите нападатели на света.

Още когато е на 17 години и започва кариерата си в мъжкия тим на Интер (между другото – подобрява и рекорда за най-млад дебютант в историята на отбора през далечната 1981, но това върхово постижение след години също е коригирано), изглежда някак сурово – има непривично голям мустак за тийнейджър и сбръчкани вежди, което кара съотборниците му да го оприличат на чичо, какъвто става и неговият прякор – lo zio. С любимия Интер става шампион във времена, в които другият милански тим „управлява“ града – през 1989. Трикратен носител на Купата на УЕФА, но може би, най-важното в кариерата му – световната титла през 1982 година на първото му световно, когато играе като титуляр на полуфинал и на финал, а е само на 18 години. И се справя повече от добре в мача срещу Германия и задочния дуел с Карл Хайнц Румениге. Светът разбира за него по терените на Испания, макар тогава Паоло Роси да е голямата звезда на Скуадра Адзура. Италия става световен първенец.

И понеже отворихме темата за Мондиалите, тук се крие и аномалията, за която се споменава в заглавието на тази статия. През 1986 година в Мексико италианците далеч нямат чак такъв успех. Още в мача на откриването не успяват да победят България заради онзи гол на Наско Сираков с глава. Не че през 1982 не излизат от групата си с 3 равенства от 3 мача, но този път нещата не сработват така плавно и Скаудра Адзура отпада още на 1/8-финалите с Бергоми в редиците си. Четири лета по-късно идва и шампионатът, който Италия приема. Любимо за доста хора световно първенство, на което Джузепе Бергоми вече е капитан и категоричен лидер на своята страна. Всичко върви по план за Скуадрата, която се радва на подвизите на Тото Скилачи, докато не идва полуфиналният сблъсък в Неапол срещу Аржентина на Марадона. В града са объркани дори за кого да викат, кого да подкрепят, защото геният на Марадона вече е омагьосал Неапол. Италия отпада. Една година по-късно Бергоми изчезва от националния тим. Неразбирателствата му с Ариго Саки водят до решението на треньора да не разчита на бранителя и той в продължение на седем години не играе за Италия под никаква форма. Което автоматично означава, че пропуска любимия пък за нас Мондиал през 1994. Знае ли човек, ако беше на терена можеше пък и да имаме по-голям късмет срещу Италия на полуфинала. Или драстично по-лош. Изненадващо за мнозина, но най-вече заради опита си, бащата на Паоло Малдини – Чезаре – решава да прати повиквателна на Джузепе за световното първенство през 1998 във Франция. Така Бергоми успява да играе на четвърто световно първенство в кариерата си, макар едва ли да го е запомнил с особено топли мигове. Италия отпада отново с дузпи (за трето поредно световно първенство).

Каква е равносметката на Джузепе Бергоми – 4 световни шампионати, 16 мача на Мондиал и 1 световна титла. Не са особено много играчите с по-добри показатели. Само ще спомена, че рекордът за най-много срещи на този форум вече е притежание на Лионел Меси и възлиза на 26. Но къде е тайната и любопитният факт за Бергоми ли? Казахме – 4 световни първенства, но ... нито един мач за Италия в квалификации за световно първенство. Ни един. Ще кажете – „това е невъзможно!“. Всъщност – не е. През 1982 мустакатият Чичо гради репутацията си и все още не може да претендира за място в отбора на Италия, но силният край на сезона в Интер провокира щаба да го повика в последния миг за първенството. През 1986 Италия не играе квалификации, защото е световен шампион и се класира по право. През 1990 Италия не играе квалификации, защото е домакин и се класира по право. В следващите 7 години Бергоми не играе за Италия заради скандали със Саки, а през 1998 е повикан отново в последния миг преди Мондиала в състава, когато вече е на 34.

Самият факт по никакъв начин не е определящ за прекрасната кариера на Бергоми, а е по-скоро любопитен. И е показателен, че до последно трябва да вярваш, че съдбата ще ти се усмихне.

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok