Близо половин милиард лева е дала държавата за избори през последните две години

Близо 500 милиона лева е дала държавата за избори за последните две години. За шест месеца - от вота през октомври до този преди седмица, парите, осигурени от централния бюджет, са със 17 милиона лева повече. Така вотът само за шест месеца е поскъпнал сериозно. А най-скъпите избори досега у нас, са тези 2 в 1 - през ноември 2021 година.

Предсрочните парламентарни избори от 2 април, последните засега, са стрували близо 87.7 млн. лв. А само шест месеца по-рано, за тези на 2 октомври 2022 година, държавата е дала близо 70.5 милиона лева.

Най-скъпите избори обаче остават тези от 14 ноември 2021 година, когато наред с парламентарните, имахме и президентски в два тура. Така те ни струваха почти 123.8 милиона лева.

През 2021 година избори имаше и само няколко месеца по-рано през юли - тогава план-сметката на Министерския съвет е била за над 74 милиона лева, като в нея влязоха и допълнителни средства в размер на 11.1 милиона лева заради продължаващата епидемия.

На изборите на 4 април 2021 година, когато имахме машинно и хартиено гласуване, държавата даде над 108 милиона и 840 хиляди лева. Причината за високата сметка беше това, че бяха купени машини за гласуване - за 43 милиона лева.

Три пъти по-скъпи избори само за няколко години - през 2017 година вотът е бил близо 30 милиона лева, а сега - почти 88 милиона. По-солената сметка сега е и заради възнагражденията на избирателните комисии. Така на последните избори председател на секция получи 250 лева, а член - 190 лв. За последните две години постоянно перо е и поддръжката на машините.

"Около 13 милиона лева повече са стрували възнагражденията на членовете на секционните комисии", каза Диана Евтимова от Института за развитие на публичната среда.

Покриване на разходи на МВР, за МВнР, отиват за отпечатване на бюлетини, за информационна кампания от страна на ЦИК и разходите за нея. Оказва се, че сериозен разход е и хартиената бюлетина, макар вече да имаме и машини.

"За последните избори отпечатването на една бюлетина с всички защити от БНБ струваше 26 стотинки без ДДС, а съгласно Изборния кодекс трябва да се отпечатат и да са налични толкова бюлетини, колкото са избирателите по списък. Имаме един брак от хартиени бюлетини, който и в пари се изразява в няколко милиона лева", коментира Евтимова.

Според експерта Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията обаче изборите са всъщност близо четири пъти по-скъпи от официално калкулирания бюджет.

Освен администриране на изборите, вие имате и разходи на политическите партии, те са и за мобилизиране на финансови ресурси. Ние не говорим само за купения вот, а и за различни форми, през които партиите финансират кампаниите си, които не са на светло.

Експертите казват, че не цената на изборите е проблемът, а това колко често са те.

"Това е начинът, по който ние легитимно избираме кой да ни представлява. Друг е въпросът, че за жалост не успяват да доведат до някакъв резултат, който да удовлетворява голяма част от обществото", посочи Диана Евтимова.

"Другият голям проблем е какво ще се случи до края на годината - защото освен скъпи местни избори, е възможно да имаме два извънредни парламентарни избора", отбеляза Тихомир Безлов.

А за да се намали сумата за всеки следващ вот, наблюдатели на изборите предлагат да се съкрати съставът на секционните избирателни комисии.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube