Надценките на храните в магазините достигат ниво от 50 до 90%, показват данните на КНСБ от сравнително проучване на цените с тези в другите страни членки на Европейския съюз. За целта са проверени цените в над 600 магазина у нас, а резултатът показва, че основни храни струват най-скъпо в България, като млякото например.
Наш екип провери каква е разлика между изкупните цени на суровините и стойността им на рафтовете в магазините.
Брашно, мляко, сирене, олио и ориз – основни продукти от всекидневната ни трапеза. Оказва се, че именно те са най-скъпи в България в сравнение с останалите страни от Европейския съюз.
В същото време изкупните цени на суровини като мляко например са изключително ниски. В мандра край Варна литър мляко се изкупува за около лев.
Златина Георгиева, фермер: "За мен това е изкупване на прясното мляко под себестойността. Някъде от порядъка на 89-90 стотинки до 1 лев, 1,10 лв. най-високата цена, която е изкупната за кравето мляко."
Според Златина Георигева големите търговци са тези, които диктуват условията на пазара и формират печалбите си по собствена преценка.
Златина Георгиева, фермер: "Литър мляко, мисля, че някъде върви от 3,50 лв. нагоре. За жалост търговецът определя правилата и той определя цените."
За първи път КНСБ сравнява цените на храните у нас с тези в други държави. Една трета от стоките в малката потребителската кошница струват най-скъпо в България. С минималната заплата у нас човек може да купи кошницата едва 9,6 пъти. В Румъния – над 16 пъти, а в Германия - 30. Повечето хора казват, че ежедневно усещат поскъпването.
Георги Томов: "Мисля, че на някои даже 200% са вдигнати цените на някои стоки. Едни праскови миналата година бяха 2-3 лева, сега са 7-8 лева".
Йорданка Тодорова: "Има 1000 комисии, които уж ги следят тези цени, не знам какво следят и които казват, че няма увеличение, просто не е вярно."
Разликата в надценките у нас е значително по-голяма от средните нива в Европа, казват експерти. Там маржовете обикновено не надхвърлят 30 процента.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: "Разликата между доставната цена и продажната цена в търговските вериги, особено големите търговски вериги, е между 50 и 90%. Всъщност е извлечена от данните на самите търговски вериги. Дали това е справедлива пазарна цена, всеки може да си направи извод. Категорично не е, според нас."
Проф. Виолета Димитрова - Икономически университет, Варна: "Проблемът в България е и малкият пазар, при малкият пазар, за да има обеми продажби, веригите са принудени да поддържат малко по-високи равнища маржове."
КНСБ отчита разлика между 23 и 71 процента между цените на едро и дребно. При продукти като сирене, яйца, домати и картофи надценката минава 50 на сто.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: "Оттук нататък да последват санкции, действия. Хората очакват не да си играем с числа, да обясняваме и обявяваме цени и движенията нагоре - надолу. Само тогава хората ще повярват, че има държава в тази държава."
Проф. Виолета Димитрова – Икономически уноверситет, Варна: "В една Англия, Великобритания, има и съответно звено към тяхното правителство, както и ежегоден мониторинг на взаимоотношенията между производители и вериги. Могат производителите да споделят нелоялни практики, какво ги притеснява във взаимоотношенията, така че веригите да регулират тези свои действия."
По инициатива на КНСБ Комисията за защита на конкуренцията започна детайлна проверка на пазара на млечните продукти.
Чуй новините
Подкаст
