Дезинформация и факти: Как да разпознаем и спрем митовете за коронавируса

Кризата с коронавируса доведе до разпространението на много невярна информация, която пречи на овладяването на епидемията.

В блогове и в социалните мрежи можете да откриете всякакви твърдения – от това, че източникът на вируса е супа от прилепи, до спекулации, че страните в ЕС се борят една с друга за намалели доставки на медицинско оборудване.

Световната здравна организация (СЗО) заявява, че подобни слухове "се разпространяват по-бързо от вируса" и ги определя като "информационна епидемия от планетарен мащаб". Основни онлайн платформи предприемат мерки за ограничаването им.

Какво прави ЕС срещу дезинформацията?

Европейският съюз се стреми да предоставя обективна и надеждна информация. Затова е създадена обща страница за европейските мерки срещу кризата, която скоро ще съдържа и специална информация за развенчаване на често срещани митове, свързани с епидемията.

Освен това експерти и политици от ЕС и държавите членки редовно провеждат видео конференции, за да обсъждат опитите за дезинформация и да споделят начини за противодействие и запознаване на хората с рисковете. Оказва се натиск и върху онлайн платформите за вземане на мерки срещу измамите в интернет.

Повече вижте във видеото, разпространено от Европейския парламент. Можете да изберете субтитри на български.

Защо хората нарочно публикуват погрешна информация?

Някои хора го правят, за да извлекат изгода - например, за да продават продукти със съмнителна стойност, или да привличат посетители на страницата си, което би увеличило приходите им от реклами.

Според доклад на специалния екип на ЕС срещу дезинформацията източникът на някои неверни твърдения са отделни политически сили, включително крайната ("алтернативната") десница в САЩ, Китай и Русия. В тези случаи целите са политически - да се подкопае Европейският съюз и да се провокират политически промени.

В много случаи обаче хората, които разпространяват дезинформация, просто вярват в съответните твърдения и нямат намерения да причиняват вреди.

Защо е опасна дезинформацията за COVID-19?

В момент, в който много хора са притеснени и се сблъскват с тревожни събития, е по-трудно човек да остане спокоен и да възприема критично получаваната информация.

В миналото разпространението на слухове относно ваксини е карало някои родители да се откажат от ваксинацията на децата си срещу опасни болести като шарката, което по-късно е провокирало епидемии.

Дори и ако хората не повярват на митовете, тяхното разпространение може да подкопае доверието в обективно установени истини и в експертното знание. В крайна сметка това може да доведе до ситуация, в която спонтанно публикуван туит на лаик има същата тежест като задълбочен анализ на професионалист.

Какво можеш да направиш срещу разпространението на дезинформация?

Дезинформацията разчита, че хората ще ѝ повярват и ще я споделят с други. Лесно е човек да се заблуди. Затова бъдете особено внимателни, когато споделяте новини, предизвикващи силна реакция, или такива, които изглеждат твърде хубави или твърде лоши, за да са верни. Една лесна първа стъпка е да проверите в интернет дали има повече от един надежден източник, който публикува същото нещо.

Ако не сте сигурни, има много наръчници, които обясняват как можете да проверите фактите.

Какво можеш да направиш, ако забележиш някой да споделя дезинформация?

Можете да сигнализирате на съответната социална мрежа, където се сблъсквате с невярното твърдение. Много от дигиталните компании са поели ангажименти да се борят със спекулации, свързани с коронавируса.

Също така можете да говорите с човека, който разпространява твърдението: вероятно той не го прави нарочно. Според изследователите най-добрият начин да промените мнението на хора, които вярват в конспиративни теории, е да се опитате да ги разберете, да ги подканите да мислят критично и да не им се присмивате.