Евровите банкноти и монети са обичайна част от ежедневието ни, но иновациите не спират и европейски институции искат да дадат още по-голяма възможност на гражданите и бизнеса при разплащания – със създаването на дигиталното евро.
- Конкуренцията със САЩ и стейбълкойните
Развитието на законодателството за стейбълкойните в САЩ е още една причина Европа да ускорява работата по дигиталното евро. През 2025 г. Конгресът на САЩ прие законодателна рамка за доларови стейбълкойни – криптоактиви, чиято стойност е обвързана с американския долар. Стейбълкойн, деноминиран в щатски долари, е вид криптовалута, чиято стойност е фиксирана и обвързана 1:1 с курса на американския долар, за да се избегнат резките ценови колебания, характерни за останалите дигитални активи.
Опасенията в Европа са, че ако доларът се дигитализира чрез такива инструменти, това може да засили ролята му за сметка на еврото.
Ако европейските граждани започнат масово да държат средствата си в доларови стейбълкойни, това би затруднило провеждането на паричната политика на ЕЦБ. Например решенията за лихвените проценти биха имали по-слаб ефект върху икономиката.
- Предимството на офлайн плащанията
Много хора ще попитат: „Но аз и сега мога да превеждам пари онлайн.“ Да, но за това е необходим интернет. Една от целите на дигиталното евро е да позволява и офлайн плащания. При доближаване на две устройства трансакцията ще може да се извърши дори без интернет връзка. Това би осигурило допълнителна устойчивост на платежната система при технически проблеми или извънредни ситуации.
Дигиталното евро може да позволи и т.нар. програмируеми плащания.
Например при закупуване на самолетен билет плащането може автоматично да бъде върнато, ако полетът бъде отменен или закъснее извън предварително зададени условия. Така редица процеси биха могли да се автоматизират и улеснят.
Един от основните рискове е свързан с банковата система. Ако голям брой хора прехвърлят средствата си от търговските банки към дигитални портфейли в ЕЦБ, това може да намали депозитната база на банките и да създаде сериозни затруднения за тях. Затова се обсъждат лимити за максималната сума, която може да се държи в дигитално евро.
Поверителността е сред най-важните теми за европейците. При онлайн плащанията и днес банките разполагат с информация за платеца, сумата и времето на трансакцията.
Според настоящите предложения ЕЦБ няма да вижда кой какво купува. Данните ще бъдат разделени така, че институцията да няма достъп до пълната картина на отделните покупки. Предвиждат се и редовни независими одити за защита на личните данни.
От ЕЦБ заявяват, че при появата на нови технологии за по-добра защита на поверителността те могат да бъдат внедрявани в системата. Предотвратяването на измами ще остане задача на търговските банки и платежните доставчици, както е и днес. Вероятно ще има и ограничения за размера на офлайн плащанията, което ще намали риска от злоупотреби.
- Очакванията за инфлацията в Еврозоната в сряда
Инфлацията на потребителските цени в еврозоната се задържа на 3,2% през май 2026 г., което е най-високото ѝ ниво от септември 2023 г. и остава значително над целта на Европейската централна банка от 2,0%.
Основен двигател на поскъпването бяха енергийните разходи, които нараснаха с 10,8% – най-рязкото им увеличение от февруари 2023 г., вследствие на ограничения в доставките, свързани с конфликта в Близкия изток.
Инфлацията при услугите се ускори до 3,5% (от 3,0% през април), докато цените на неенергийните промишлени стоки се повишиха до 0,9% (от 0,8%). За сметка на това инфлацията при храните, алкохола и тютюневите изделия се забави до 1,9% (от 2,4%).
Базисната инфлация изключва цените на енергията и храните и акцизни стоки като цигари и алкохол, се повиши до 2,6% от 2,2%, което показва, че ценовият натиск се разширява и обхваща все повече категории стоки и услуги. Причината да се изключват тези категории е по-голямата волатилност – резки колебания.
Този показател има за цел да отрази по-трайния инфлационен натиск в икономиката, като елиминира влиянието на краткосрочните ценови шокове.
Без промяна са очакванията за безработица в еврозоната – 6.3%
Чуй новините
Подкаст
