Дмитрий Назаров и Олга Василиева в специално интервю за БНТ

Какво се случва с хората на изкуството в Русия, които открито изразяват несъгласие с войната в Украйна. Народният артист на Руската федерация Дмитрий Назаров и съпругата му Олга Василиева, също известна актриса, дават с отговор с представление, в което играят самите себе си. Довечера то ще бъде показано в София, в театър Азарян, от тук започва и тяхното европейско турне. Николай Кръстев разговаря с тях.

За пръв път ли сте в България?

Олга Василиева: Да.

Дмитрий Назаров: Аз не – бях тук преди 41 години.

И как ви се струва сега тук?

Дмитрий Назаров: Един хубав зелен град.

Хората сега ще си спомнят. Как се отнасяте към представлението, което предстои в София? Какви са очакванията ви?

Олга Василиева: Надяваме се, че ще можем да накараме нашите зрители да повярват, че не сме дошли напразно в славната България, че ще се запознаем по-отблизо с вас, че ще се разберем един друг, че ще бъдем с открити сърца и отворени очи един за друг.

Какво можете да разкажете за вашия спектакъл?

Дмитрий Назаров: Това не е толкова спектакъл, колкото концерт, въпреки че е изграден емоционално и по всички канони на театралното изкуство, прелива от един жанр в друг. Ще бъде и весело и тъжно, във всеки случай много човешко.

Добре ви познават в България от филмите ви – "Кухня" преди всичко – най-популярният ви филм. Сега, както разбирам, сте се отдали на театъра, а продължавате ли да се снимате във филми?

Олга Василиева: Сега живеем извън Русия, затова не сме канени от руските филмови компании, но се надяваме, че ще се появят международни проекти. Изобщо не се отчайваме, а театърът – да, правим театър. Сега, за да дойдем в България направихме принудителна почивка от новия ни театрален проект, новото представление. Не се шляем, не си почиваме – постоянно се стремим да вървим някъде напред, все по-надалеч и по-нависоко.

Дмитрий Назаров: По време на турнето ни в Тбилиси имахме един свободен ден и тогава една филмова компания ни ангажира за снимките на един късометражен филм. Филмът е силно антивоенен и явно няма да е за кината в Русия.

Олга Василиева: Ние без колебания се съгласихме, въпреки натоварения си график, ще участваме в този антивоенен проект. Искаме да помогнем на тези млади прохождащи кинематографисти в този им проект.

Дмитрий Назаров: Това ще е много символично – на 22 юни, в деня, когато започва за нас онази страшна война.

Как възприемате днес тази агресия, която започна преди година? Вие, като актьори, които трябва да представят на света своята гледна точка за онова, което става сега в Украйна?

Олга Василиева: Хората не трябва да убиват други хора. Не трябва да се убива – войната си е война.

Дмитрий Назаров: Както и да я наричат!

Олга Василиева: Извършено е престъпление срещу Човека, срещу човечността. Не разбирам как може да се съгласяваш с такова нещо. Не може да убиваш водно конче, да убиваш куче, а да се убиват хора.

Дмитрий Назаров: Със стотици хиляди!

Олга Василиева: Отвратително е! Просто няма думи, които да изразят тези емоции. Нещо страшно е!

Дмитрий Назаров: Отношението ни е същото, както преди една година, когато всичко това започна.

Олга Василиева: Ние изразихме отношението си в деня след началото на войната. То е отбелязано.

Как възприемате онова, което става днес?

Дмитрий Назаров: Като мракобесие, безумно мракобесие. Аз нямам обяснение, няма оправдания, не разбирам, как може да се решиш да направиш такова нещо, да бъде сторено това, за какво, най-вече в името на какво. Имам много най-различни версии за това, които нямам намерение да разказвам.

Защо на толкова много ваши колеги от артистичните среди, както и академици, журналисти им се наложи да напуснат страната? След 24 февруари миналата година. Как си обяснявате това?

Олга Василиева: Защото нормалните хора – останалите не ги смятам за особено нормални, не могат да се примерят и да живеят в общество, което агресивно избива когото и да било, отново, няма значение кого, няма значение кого. Щом убиваш, не можем да се примирим с това, не можем и ние, и нашите колеги, и онези безчет хора, които говорят на руски и напуснаха Русия – това са прекрасни хора, това са най-добрите хора на Русия, те я напуснаха. За съжаление това са и млади хора, и хора на възраст.

Дмитрий Назаров: Трябва да си абсолютен идиот, за да наричаш тези хора предатели! Тези хора също като нас обичат Русия, родили са се там, прекарали са живота си там – ето аз съм на 65 години, няма как да я забравя и да спра да я обичам, но е нелепо да се смесват понятията "власт" и "страна". Това обаче го прави пропагандата, за да сложи знак на равенство между тях.

Каква е според вас днешна Русия? Близо ли е до СССР?

Олга Василиева: Не, не, по-близка е до Сталин. До Съветския съюз, но на Сталин.

Дмитрий Назаров: През онзи период.

Олга Василиева: Слава Богу не сме живели през онзи период.

Дмитрий Назаров: Но много сме чели.

Олга Василиева: Много сме чели, много неща знаем и днешните репресии могат да бъдат оценявани единствено така.

Дмитрий Назаров: И ще става още по-жестоко, като гледаме как вървят нещата.

Преди няколко месеца в едно ваше интервю от лятото на миналата година казвате, че най-лошото предстои. Това случи ли се вече?

Дмитрий Назаров: Сценарият за развитието на нещата отдавна вече е написан. Не знаем какви са те, но това, че не ни водят към добро и радост е очевидно. И гайките се затягат все по-силно и по-силно.

Тогава как възприемате инструментализирането от Кремъл на руската култура напоследък? Виждаме този знак "Зет" окачен по московските театри, на обществени места, изпращането на някои ваши колеги в Крим. Това нормално ли е според вас? В този смисъл питам за инструментализирането на културата, за нейното използване.

Олга Василиева: Това е много силен лост, средство за въздействие. Културата е едно от малкото неща, които са редом с човека. Писателите, поетите, музикантите, артистите са обичаните от зрителите хора, при които идват, на които искат да се доверят. Художникът в широкия смисъл на тази дума, хората, за които говоря, не могат да са за войната. Те са като лекарите, лекарят не може да е за войната. Той е да лекува, лекарите лекуват тялото и не могат да са войната, а артистът лекува душите – той също не може да е за войната. Но властта знае, че точно с този лост е най-лесно да се въздейства.

Дмитрий Назаров: Те едва ли напълно разбират, че само да затъне нокътчето и с птичката е свършено. Те първо си дадоха нокътчето на тази власт, след това крачето, след това до лакътя и след това ей така. И после вече е много трудно да се измъкнеш от там.

Тогава какво ще е бъдещето на Русия, на руската култура в тази ситуация?

Олга Василиева: Можем само да се надяваме и да вярваме, че ще свърши войната и ще можем да живеем в едно свободно, демократично общество.

Дмитрий Назаров: Докато не приключи за руската култура, театър, кино няма бъдеще. Може колкото си искат да се сърдят на думите ми, но когато ти забраняват да се изразяваш, когато ти забраняват да твориш. Птичките не пеят в кафез и няма да пеят. Кафезите трябва да бъдат счупени.

Какво е според вас бъдещето на руския президент? Всички правят различни прогнози.

Дмитрий Назаров: Без коментар.

Олга Василиева: Без коментар – всички знаем, какво бъдеще го чака.

Автор: Николай Кръстев

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube