Как се живее в свят, в който няма естествена светлина или връзка с външния свят, но за сметка на това има относителна влажност около 100%? 15 френски доброволци се съгласиха да прекарат 40 дни в дълбока пещера и да изгубят представа за времето.
Осем мъже и седем жени с различни професии и на възраст между 27 и 50 години. Съгласяват се да прекарат 40 дни в тъмна, влажна и студена пещера. Мястото е Лобрив в Пиринеите, а животът на 45 метра под земята се оказва неочаквано интересен за едни, но доста скучен за други. Нямат връзка с външния свят, нямат представа как са близките им, не общуват с никого, освен с останалите 14 души от групата.
"Вечеряхме тихо или играехме на карти. Други предпочитаха да спят и прекарваха в леглата си много дълго време. Всеки от нас имаше свой собствен режим", каза бижутерът и участник в експеримента Мари Лагаш.
"Беше ми изключително студено. Вече спях с два спални чувала и няколко ката дрехи. Трябваше да бъдем много внимателни, защото всичко беше мокро заради високата влажност", каза лекарят и участник в експеримента Марго Роман.
Доброволците си произвеждат електричество на генератор с педали и сами си набавят вода от пещерно езеро.
"Съвсем очаквано - имаше моменти, в които сред групата имаше неразбирателства. Но в повечето време бяхме сплотени, комуникирахме добре и се уважавахме взаимно. Честно казано, аз бих останал в този малък свят още дълго", каза психологът и участник в експеримента Тифан Вуайе.
Една от основните цели на експеримента, е да проследи как се променя биологичният часовник на човек, когато реално не знае колко е часа. Всеки от хората ставал или си лягал когато прецени и всеки сам трябвало да отмерва колко време е минало.
"Когато разбрахме, че са минали 40 дни бяхме шокирани. Повечето от нас си мислеха, че сме едва на ден 30, а други - че сме под земята от 23 дни", каза ръководителят на проекта Кристиян Кло.
Сега доброволците ще трябва да носят специални очила, които да им помогнат да свикнат отново с дневната светлина. А за учените предстои да анализират данните, събрани от сензорите, които всеки доброволец е носел през цялото време. И да намерят отговор на въпроса как се адаптират хората към една толкова необичайна среда на живот и възможно ли е да бъде създадено функциониращо общество в нетипични условия.