Футболен остров

A+ A-

15:05, 03.10.2026

Чете се за: 05:50 мин.

България се завръща в Рейкявик след повече от две десетилетия, а "Лаугардалсвьолур“ пази история, която далеч надхвърля скромния му капацитет от 9500 места

Снимка: БГНЕС

Слушай новината

Исландия вероятно е най-непознатата за нас страна от всички в Европа. Чисто по географски причини. Прекалено далеч като разположение, прекалено далеч като манталитет и култура. Дори като климат сме доста различни. Националният ни отбор гостува тази вечер в столицата Рейкявик в опит да съживи себе си след поредицата от отчайващи резултати. За амбиции и надежди не смеем да говорим, сега просто искаме да видим колектив и желание, както отбеляза и временният ни наставник Атанас Рибарски.

През новия век сме гостували тук 2 пъти. През юни 2001 не успяваме да победим и приключваме при резултат 1:1 с изравнителен гол на Димитър Бербатов. Три години по-късно сме доста по-убедителни и си тръгваме от далечния Север с три точки след успех с 3:1, като отново Бербатов бележи – при това на 2 пъти, а заключтелният гол е дело на Христо Янев с неговата запазена марка – прецизен пряк свободен удар. И двата описани случая играем на стадиона, чието име е трудно за произнасяне, какво остава за запомняне – Лаугардасвьолур.

Лаугардалур всъщност е регион в самия град Рейкявик. Това е националният стадион на Исландия, като капацитетът му е скромните 9500 души, за концерти посещаемостта може рязко да набъбне до над 28 хиляди. Живеем в ерата на свръхмодрните съоръжения, каквито гледаме непрестанно по телевизията – независимо дали говорим за Световните първенства в Катар, Съединените Щати, Мексико и Канада, Шампионската лига, вътрешния шампионат на Англия и т.н. Но "Лаугардалсвьолур“ не е сред тях. Всъщност на този стадион липсват два от секторите. По нашенски – няма ги "Б“ и "Г“. Има само централнаи трибуни, които са покрити от свенливи козирки, сякаш за да осигурят малко по-голям комфорт на присъстващите.

Идеята да се построи спортен комплекс в този район на града датира още от края на 19-ти век, когато населението на Рейкявик едва е надхвърляло 2000 души. Разбира се – този "проект“ витае в пространството, но не вижда бял свят в следващите 60 години. Чак през 1943 е съставен комитет, който трябва да разгледа по-подробно местността и да предложи архитектурен план, след което се взима решение да бъде построен стадионът, като в близост до него има и плувен комплекс. През 1957 тук се играе и първият футболен мач, противопоставил Исландия и Норвегия, макар че официалното откриване е отложено за още две години по-късно. Между 1965 и 1970 капацитетът на „Лаугардалсвьолур“ е увеличен. Добавена и лекоатлетическа писта, която функционира на пълни обороти и при всякакви метеорологични условия до 2007. Тогава е и последната по-съществена реновация на стадиона, така че основната трибуна да получи по-модрен вид. Твърди се, че най-посетеният мач някога е между Исландия и Италия през 2004, за което обаче трудно можем да бъдем категорични, защото тогава двубоят е приятелски, а данните сочат за посещаемост от малко над 20 хиляди, което говори за сериозна тълпа, скупчила се зад вратрите и по хълмовете, където всъщност няма седалки. През 2018 американските рок легенди от Guns N’ Roses правят паметен концерт, който е изгледан на живо от малко над 25 хиляди души, което си остава върховото постижение за това съоржение. Все пак това е малко по-малко от 10% от населението на цяла Исландия. През 2024 на стадиона отново има ремонт, но по-скоро козметичен, позволяващ да бъде внедрена отоплителна система под новата - хибридна трева.

В близкото минало се говореше, че местните фенове искат да бъде увеличен още веднъж капацитетът на стадиона, просто защото интересът към националния отбор става все по-грамаден. Причината естествено са бляскавите резултати и достигането до 1/4-финала на Европейското първенство през 2016, както и участието на Мондиала през 2018. Споменава се отстраняването на лекоатлетическата писта, така че трибуните да бъдат приближени максимално до терена и мачовете да могат да бъдат наблюдавани от почти два пъти повече хора – 17.500. Подобна инвестиция би струвала на местната управа около 11 милиарда исландски крони (около 80 милиона евро).

Не на последно място – пред стадиона има красива статуя в памет на Алберт Гудмундсон, починал през 1994. Ако се чудите кой е това – Алберт е първият професионален футболист в историята на държавата.