Годината, която ни промени. Аделина Радева за 2020

Изпращаме щедра на изпитания година – богата на уроци, които, дай Боже, да помним добре, за да сме в помощ на тези, които имат нужда да се учат от нас в годините напред. Начинът, по който избираме да живеем сега и в бъдеще, е мостът във времето, в което правилата се променят.

Ковид кризата сякаш изправи финансовите неравенства помежду ни по начин, който не сме сънували и със скорост, която изпреварва възприятията. Дори най-богатите с пари и влияние хора на планетата не можеха да излязат от затворения кръг, в който се оказа целият свят –

нямаше как парите им да купят лекарството,

което още не е открито, не можеше да се избяга в страна, където заразата не съществува – защото такава няма. Оказа се, че проблемът е общ и нищо материално не може да те извади извън уравнението, освен научното решение, което да спаси всички.

Доказа се и един доскоро труден за проумяване факт – няма как да продължим индивидуално, налага се да бъдем заедно. Ангели и благодетели станаха обикновените хора, които ходят на работа и продължават да движат света със своята скромност и трудолюбие.

Медиците ни се оказаха скъпоценни, при положение, че

безхаберно бяха оставяни да изтичат от държавата

заради ниско заплащане, липса на развитие и разнебитени държавни и общински болници - последните, заплашвани със закриване и заклеймявани като напълно ненужни за системата в продължение на години. Сега тъкмо тези болници отвориха врати за пациентите с ковид и поеха удара.

Надеждите за спасение бяха възложени на хора, чийто имена в повечето случаи

никой досега не беше чувал - защото работят тихо в своите лаборатории

и научни институти, и обикновено водят семпъл живот, към който малцина се стремят.

Едрият и среден бизнес, който до вчера искаше по-малко държава в икономиката - през тази година непрекъснато търсеше помощ от нея и се възмущаваше, когато полученото беше под очакванията.

Осъзнахме какво е да затворят училищата. А някои от преподавателите ни

тепърва трябваше да се учат да работят с компютри

и таблети, за да стигат някак до децата, които стоят у дома. Защото тази техника не се намира във всяко училище и все още не е достъпна за всеки от тях, да не говорим за децата, които живеят на места, където дори няма достъп до интернет. Тези учители бяха жертва на хиляди образователни експерименти през годините.

Дали не трябва да ги питаме, преди да приложим поредния експертен модел, създаден от хора, които не са стъпвали като преподаватели в класни стаи сега, когато голямата криза в образованието предстои?

През тази година разбрахме колко нужни са ни нашите родители, приятели, семейството - колко важно за нас е да ги опазим живи, дори с цената на това да не ги виждаме.

Останахме си у дома и едва ли някога сме били повече време заедно, както и по-дълго сами.

Недоволството от живота се смири у тези, които оцениха какво са имали и се ожесточи при тези, които не искаха да загубят нищо. Така се оказахме сред движението на паралелните и взаимноизключващи се теории за несъществуващия вирус и за вируса, който е създаден изкуствено, като и за обикновения грип, който не трябва да ни плаши, защото в действителност е безобиден.

Поддръжниците на всяка от тези теории влязоха в яростна битка помежду си, за да

изобличават чуждото слабоумие и несъстоятелност,

и да участват в голямата дискусия, където тяхното мнение струва колкото това на останалите и разбира се-от него не зависи нищо.

И все пак -

през тази година човекът направи една огромна крачка.

Осъзнато или не той разбра, че всяка криза си има правила и че от спазването или неспазването им зависи колко ще умрат и колко ще останат живи. Че биологичният инстинкт да пазиш себе си се превръща в отговорност да опазиш и другите… когато в сърцето има милост – не страх, не съмнение, не омраза или пък гняв, а просто любов към човека.

Гледайте "Събитията на 2020 година" на bnt.bg