Разказваме за българските успехи на зимни олимпийски игри и за големите звезди във фигурното пързаляне.
В началото на 2026 г. предаването "Истории от Олимпийските игри" започва своето зимно приключение. Ще погледнем към домакинството на Милано и Кортина. Ще ви разкажем за героите на зимните олимпийски игри. Ще ви припомним най-големите български успехи.
В епизод 3 от поредицата посветена на Игрите в Милано/Кортина припомняме успехите на Евгения Раданова.
Евгения Раданова е уникално явление за българския спорт. Тя е единственият български състезател с повече от едно отличие от зимни олимпийски игри. Има три - две сребърни и едно бронзово и то в спорт, който е непознат за нашата страна - шорттрека. Едва 16-годишна тя прави олимпийски дебют - в Лилехамер през 1994 година. Когато българите още правят първите си крачки в кънки бягането на къса писта. Още следващата година обаче Раданова започва да попада във финалите на големи форуми. В Нагано 1998 Евгения Раданова вече е натрупала опит, а големият й връх е в Солт Лейк Сити 4 години по-късно. В края на 2001-а тя е направила поредна - трета поправка на световния рекорд на 500 метра. И се счита за един от фаворитите за олимпийски отличия. Три месеца преди игрите обаче се случва инцидент по време на тренировка на пързалка "Славия" - лицето й е разрязано при допир с кънката на нейна съотборничка. Шокът е голям. Следва лечение, пластични операции и една голяма въпросителна - ще успее ли да се възстанови за Игрите? Раданова не просто заминава напълно подготвена за Игрите, но успява да спечели две отличия - сребро на 500 метра и бронз на 1 500 метра.
Следващото предизвикателство пред нея са Летните олимпийски игри в Атина 2004. Раданова взима квота в колоезденето на писта и става първата българка, участвала на летни и зимни олимпийски игри.
В шорттрека Евгения Раданова има една нереализирана мечта - олимпийско злато. Стремежът й да я реализира я отвежда в Торино през 2006 година. В любимата си Италия тя печели още едно сребърно отличие на 500 метра.
Въпреки намерението си да се откаже Жени се завръща на олимпийския лед за рекорден шести път през 2010 година. След игрите във Ванкувър тя слага край на впечатляващата си кариера. В която има три олимпийски медала, три поправки на световния рекорд на 500 и една на 1500 метра, впечатляващите 7 абсолютни европейски титли. Пътят й остава свързан със спорта като президент на клуб и треньор. За известно време е служебен министър на спорта.
Ерик Хейдън и Соня Хени
В епизода разказваме и за Ерик Хейдън - детето-чудо на световното кънки-бягане, както и за Соня Хени - първата звезда на зимни олимпийски игри, която едва 11-годишна участва в Шамони 1924. Хени притежава 3 олимпийски титли във фигурното пързаляне.
И още:
Съветската фигуристка Ирина Роднина - една от най-големите звезди в този спорт. Тя е безспорно най-голямата фигура при спортните двойки. Известна е с атлетизма си и с това, че изпълнява най-сложните поддръжки и скокове. Има в кариерата си невероятните 10 поредни световни титли с двама партньори – 4 с Алексей Уланов и 6 с Александър Зайцев, както и 11 европейски. С Уланов печели първата си олимпийска титла – в Сапоро през 1972-а. Следват още две последователни в партньорство с Александър Зайцев – Инсбрук 1976 и Лейк Плесид 1980. Като между тях си позволяват прекъсване в сезона 1978-1979, когато се ражда синът им. На 30 години и 159 дни в Лейк Плесид Ирина става една от най-възрастните олимпийски шампионки в този спорт. След игрите двамата прекратяват спортните си кариери. По-късно се разпада и семейството им. Роднина продължава да работи като треньр – основно в Москва, а в периода 1990 – 2002 в САЩ, предимно в Лос Анджелис. През 2014 г. тя се завръща на олимпийската сцена, когато заедно с хокеиста Владислав Третяк палят олимпийския огън при откриването на зимните игри в Сочи.
Катарина Вит също оставя своя ярка следа във фигурното пързаляне.
Дебютира на олимпийски игри на 18 в Сараево 1984 и печели първото си злато в индивидуалната надпревара при жените. През 1988 в Калгари защитава олимпийската си титла. Катарина Вит участва за трети път на олимпийски игри - в Лилехамер, където завършва 7-ма.
В епизод 3 припомняме и българското участие в турнира по фигурно пързаляне.
Дебют за страната ни на олимпийския лед правят Явор Иванов и Христина Боянова в Сараево през 1984 г. Техен наставник е руският специалист Виктор Рижкин. Танцовата ни двойка заема 18-о място.
На следващите игри Калгари 1988 имаме представители в индивидуалните надпреви – Петя Гавазова и Бойко Алексиев, като и двамата се нареждат 28-и.
Най-доброто представяне при жените досега е на Виктория Димитрова, която се класира за волната програма в Албервил през 1992 г. и завършва – 17-а. В Лилехамер ’94 Цветелина Абрашева също е финалистка – класира се 24-а. В Нагано през 1998-а Иван Динев прави най-доброто класиране за България при мъжете, като се класира 11-и. Той има още две участия на Зимни олимпийски игри, като завършва 13-и в Солт Лейк сити през 2002 г. и 17-и в Торино през 2006 г. В Нагано през 1998 г. българска представителка в дамския турнир е София Пенкова, която завършва 28-а. В японския град е и олимпийският дебют на танцовата ни двойка Албена Денкова и Максим Ставийски. Те се класират 18-и. 4 години по-късно вече са в топ 10 – 7-и. В Торино 2006 Денкова и Стависки са трети след първата фаза на състезанието - задължителния танц, но във финалното подреждане са класирани на 5-о място. В Торино е и единственото участие на българска спортна двойка - Румяна Спасова и Станимир Тодоров са 19-ти.
След дълго прекъсване България отново има свой представител в олимпийския турнир по фигурно пързаляне. В Пекин през 2022 г. Александра Фейгин се класира за финала, където завършва 23-а. Тя има и спечелена квота за Игрите в Милано и Кортина.
Вижте епизода във видеото!
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Двама души загинаха при тежка катастрофа на главния път Бургас - Малко Търново
Румен Ненков за присъединяването на България към Съвета за мир на Тръмп: Законно е
200 милиона американци са в плен на арктически студове, пикът на бурята е утре
Чуй новините
Подкаст
