В началото на 2026 г. предаването "Истории от Олимпийските игри" започва своето зимно приключение. Ще погледнем към домакинството на Милано и Кортина. Ще ви разкажем за героите на зимните олимпийски игри. Ще ви припомним най-големите български успехи.
Българската следа в биатлона на зимни олимпийски игри
Вече половин век българските биатлонисти участват на Олимпийски игри. С включването на дамите през 1992 година шансовете за медали се увеличават. През 1998-а Екатерина Дафовска завоюва олимпийското злато на 15 км, четири години по-късно Ирина Никулчина печели бронз в преследването. Тези успехи са плод на силни поколения в биатлона, в които всички мечтаят за олимпийско отличие, но някои остават само на крачка от него.
Ирина Никулчина
Ирина Никулчина има удивителна спортна съдба, която започва от родния й Разлог, минава през ски бягането, което я отвежда два пъти до Олимпийски игри, за да спечели бронз в биатлона в Солт Лейк Сити през 2002 г. 19-годишна тя дебютира на Олимпийски игри през 1994 г. в Лилехамер. Като най-добрият й резултат е 38-о място на 30 км в ски бягането. Четири години по-късно в Нагано прогресира с 10 м. напред същата дисциплина, след което получава предложение да се прехвърли към биатлона. Тимът ни тогава е силен, моментът на олимпийската титла на Екатерина Дафовска и четвъртото място на Павлина Филипова. Включването на Никулчина дава шанс за изграждане на по-добра щафета.
Така на 24 години тя започва почти от начало, като големият й проблем е да добави към отличното си бягане точна стреба. Сезонът преди игрите Солт Лейк Сити 2002 носи два подиума за Световната купа и двата в бягането на 7,5 км. В олимпийския спринт обаче остава 11-та. В преследването Никулчина е безпогрешна в първите три стрелби, преди последната водят групата заедно с норвежката Ан Елен Шелбрайт и шведката Магдалена Форсберг. Но и трите правят по два пропуска на рубежа и са изпреварени от Олга Пильова и Кати Вилхелм, като рускинията триумфира с титлата. Отличното бягане на Никулчина и носи изненадващо за мнозина бронзово отличие.
"Нагласата ми беше преди всичко в спринта. И когато тръгнах с грешка на спринта, трябваше да направя абсолютна нула на правия, за да мога да взема медал. В добра форма бях, добре се чувствах. Целият месец там стрелях без грешка и това беше нещо нетипично за мен. И когато на последния изстрел на правия се замислих, просто го изтървах от напрежение. Получи се така, че не стана. И вече от всички шансове за мене бях свършили, може би пък това от друга страна ми помогна в такъв смисъл, че отидох по-спокойна на старта на преследването. Изобщо все едно шоу беше за мене. Не ги мислех нещата. Както се казва, имах си ден и късмет, всичко така се събра на едно място, бях и подготвена. Някакси нещата се получиха", заяви тя.
Изключително силно е представянето и в щафетата, където Никулчина бяга на втори пост и предава на Ива Шкодрева-Карагьозова с второ време. Но българките остават четвърти. В същата година тя се омъжва за треньора си Иван Керанджиев. Последното олимпийско приключение за българката е в Торино през 2006-а, и с щафетата ни заемат 8-мо място. В момента Никулчина живее в Банско. Със семейството си управляват малък фамилен хотел.
Павлина Филипова
Една от най-удивителните български биатлонистки е Павлина Филипова. С впечатляваща и дълголетна спортна кариера, белязана от четвъртите места.
Най-големият успех на биатлонистката от Берковица е европейската титла от 2006г. в Лингдорв. Тогава с щафетата на България печелят и сребърните отличия.
На олимпийски игри обаче на два пъти докосва медалите и остава четвърта. Още при олимпийския си дебют – в Нагано 1998г. в надпреварата на 15 км. след третата стрелба според статистика Филипова е най-бързият състезател, без да е допуснала нито една грешка. Пропуск при четвъртата стрелба обаче я поставя в тежка битка за бронзовото отличие с Уши Дизел – известна с изключителния си финален спринт. Филипова излиза от четвъртата стрелба трета, но накрая губи с 2 десети от германката. В тази дисциплина всички погледи на българите са насочени към триумфа на Екатерина Дафовска, която печели единствената олимпийска титла от зимни игри в българската история.
„9 февруари ми носи много емоции. Когато станах четвърта не знаех да се радвам ли, да плача ли. Години ми отне, за да осъзная случилото се, но истината беше, че не бях готова - да си само от година в биатлона и това да ти е едва трети старт в дисциплината“, заяви Филипова.
През 2002 на Игрите в Солт Лейк Сити тя записва още едно четвърто място в олимпийски старт като част от българската щафета, съставена от изключителни биатлонистки. Филипова е на първи пост и предава пета, следва Ирина Никулчина, която е в топ форма и два дни след бронзовото си отличие в преследването не просто компенсира изоставането, но извежда българките на втора позиция след Германия, за която на втори пост кара Уши Дизел. Ива Шкодрева – Карагьозова предава на Екатерина Дафовска седма и олимпийската шампионка стопява разликата до четвърто място – на 6 секунди след рускините. Титлата е за Германия.
През 2004 г. Филипова печели първия си медал от европейско първенство – бронзов. Игрите в Торино през 2006г. са последните в кариерата на това славно поколение. Павлина Филипова отново е първи пост в българската щафета и без нито една грешка предава на Радка Попова на втора позиция след шампиона Русия. Българският квартет се допълва от Ирина Никулчина и Екатерина Дафовска, които завършват на осма позиция. Върхът на този сезон за Филипова всъщност е еврошампионатът, на койно Павлина печели титлата, а заедно с щафетата са европейски вицешамипонки.
През 2007 звездите на тима прекратяват кариерите си и Павлина остава единествената от това успешно поколение, като печели още един европейски медал 2008 и се отказва след световното първенство 2009 г.
Щафетите на България
Биатлонистките ни оставят следа в българската спортна история и с изявите си с щафетите. При дебюта на жените в Албервил през 1992-а съставът ни логично влиза в листата на претендентите за отличие, все пак българките са завършили в топ 4 на 3 от последните 4 първенства. В първия старт на Игрите – спринта, Надежда Алексиева се класира четвърта, а Силвана Благоева -8-а и това им отваря място в щафетата 3х7,5 км. Фаворитки са биатлонистките от Германия и бившия Съветски съюз, стартиращ под името Общност на независимите държави. Но и двата отбора започват с наказателна обиколка. Изненадващ лидер след първия пост е французойката Корин Ниогре, следвана плътно от Силвана Благоева. На втори пост въпреки наказателната си обиколка рускинята Анфиса Резцова повежда. Надежда Алексиева е четвърта. Във финалния пост Ан Бриан се възползва от по-слабата стрелба на фаворитките и носи златото на Франция. Втора е Германия. Ива Шкодрева затвърждава четвъртото място на България, на 2 минути от бронзовият отбор на ОНД.
„Може би ще остане в историята, че сме били четвърти на Олимпиада, и то първа женска олимпиада в биатлона", сподели Силвана Благоева.
Надежда Алексиева заяви:
„Честно казано, ние, българите сме си абонирани за това четвърто място.“
„Въобще четвъртото място е най-неприятното – хем си близо, хем не си на почетната стълбичка“, каза Ива Шкодрева.
10 години по-късно в Солт Лейк Сити състезанието на 4х7,5 км се очертава да е изключително оспорвано, като поне 7 отбора поглеждат към отличията. Сред тях е и българският тим класирал 3 състезателки в първите 12 в последния старт преди щафетата – преследването.
Павлина Филипова започва уверено в челната тройка след първата стрелба, но 3 допълнителни патрона предава пета.На втори пост Ирина Никулчина е изключително бърза и въпреки също трите допълнителни патрона на втората стрелба извежда квартета ни до второ място.
Ива Шкодрева – Карагьозова успява да удържи позицията след стрелбата на легнал, но след три патрона на втората стрелба и максималното изтощение в последната обиколка предава седма на Екатерина Дафовска. Олимпийската шампионка от 1998-а дава всичко от себе си в борбата за бронза срещу Албина Ахатова от Русия. И двете имат идентични показатели в стрелбата, като с по-добро бягане Дафовска успява да намали значително изоставането. На финала обаче отличието се изплъзва само за 6 секунди и 1 десета.
„Един патрон, един патрон, която и от нас да беше спестила един патрон, щеше да е достатъчен да спечелим медал“, разкри Ива Шкодрева.
Шампион е Германия, пред щафетата на Норвегия.
Александра Жекова
Когато говорим за сноуборд в България, няма начин да не започнем с името на Александра Жекова. Четири пъти олимпийка в периода между 2006 и 2018 година. Част от световния елит като участва в световната купа цели 15 години – между 2003 и 2018 година, където има 17 подиума и три златни медала.
На олимпийски игри водената от баща си Виктор Жеков софиянка дебютира през 2006-а в Торино с 25 м. в паралелния гигантски слалом и 22 м. в бордъркроса. За игрите във Ванкувър 2010 г. Жекова е натоварена с най-големи очаквания сред българските спортисти. Избрана е за знаменосец и е една от най-успешните на световната сцена с няколко медала от световни купи. По време на квалификацията в бордъркроса обаче тя пада, получава контузия и участието й приключва.
В Сочи през 2014 г. Жекова достига до финалите в бордъкроса, но на метри от финалната линия пътят й е препречен от италианката Микела Моьоли, която не завършва, а българката остава пета. Малко изненадващата шампионка тук е чехкинята Ева Самкова. Четири години по-късно Моьоли пристига в Пьончанг като големият фаворит със 7 поредни подиума за СК, четири от които победи и триумфира с олимпийската титла. Александра Жекова отново е финалистка, като завършва 6-та. През 2019 година тя обявява край на кариерата си, в която има спечелена европейска титли, както и злато от зимна Универсиада.
Доминацията на Оомодт и Костелич на олимпийски игри
Алпийските дисциплини са може би най-разпознаваемата надпревара със ски. През годините те неизменно имат своите герои, като двама се отличават със своите 4 златни олимпийски медала.
Шетил Андре Оомодт от малък се занимава със ски, все пак баща му Фин е бивш треньор на отбора в алпийските дисциплини на Норвегия. Първата му голяма победа в световния елит е директно на Олимпийските игри. В Албервил през 1992-а успехът на 20-годишния викинг в супергигантския слалом, гарниран с бронз в гигантския, е приет за сензационен. Но той бърза да докаже, че е закономерен. На следващата година във всички дисциплини, в които стартира на световното първенство, печели медали – 2 златни и 1 сребърен. Не успява обаче да сбъдне мечтата си за злато на домашните Зимни игри в Лилехамер 94-та. Оомодт участва и в петте дисциплини, като изпуска титлата в спускането само за 4 стотни. Печели сребро и в комбинацията, както и бронз в Супер-Г.
В края на сезона триумфира със Световната купа. Третото му олимпийско участие в Нагано обаче е разочароващо, като най-предната му позиция е пета. Вече на 30 години норвежецът статира за четвърти път по олимпийските писти в Солт Лейк сити. Десетилетие след първия си успех отново триумфира в супергигантския слалом, добавя и титла в комбинацията. През 2003-та съдбата му обръща гръб – през август 19 от неговите олимпийски и световни медали са откраднати от сейф в дома на баща му, през октомври чупи глезен, който го оставя извън пистата за цял сезон. По-късно Оомодт споделя, че медалите са открити благодарение на анонимна помощ в интернет. През 2006-а в Торино участва за пети път под петте преплетени кръга. И на 34 години триумфира с трета титла в Супер-Г. Това го прави скиорът с най-много олимпийски медали от алпийските ски – 8, от тях 4 златни. Към тези успехи добавя и пет световни титли и 8 световни купи в различните дисциплини.
С 4 титли при дамите е Яница Костелич. Тя още от 3-годишна е по белите писти, заедно със своя по-голям брат Ивица. На 9 започва да тренира при баща си Анте. На 16 печели първите си медали от световно първенство за девойки и участва на Олимпийските игри в Нагано 98-а, където стартира и в петте дисциплини. Четири години по-късно в Солт Лейк Сити хърватката вече е фаворит. Едва навършила 20 години Костелич печели три титли за 9 дни – в комбинацията, слалома и гигантския слалом. Пропуска да вземе победата и в супергигантския слалом само за 5 стотни. В следващия сезон печели Световната купа, но пропуска 2004 година, след като претърпява 4 операции на коляното за 10 месеца. Завръща се през 2005 година с три световни титли – в спускането, слалома и комбинацията. Въпросът е: ще издържи ли тялото и за Олимпийските игри в Торино? Отново е заявена за 5 дисциплини, но стартира в три. Защитава титлата си в комбинацията, втора е в супер-Г и е четвърта в слалома. Това е и последният ѝ сезон в ските. Заради здравословните ѝ проблеми е принудена да се откаже само на 24 години. Остава близо до брат си Ивица, който цяло десетилетие след това продължава да шества по белите писти и печели 4 сребърни олимпийски медала.
Хокеят на Олимпийски игри
За първи път олимпийски хокеен турнир се провежда в рамките на летните игри в Антверп през 1920 г. Това всъщност се приема и за първото световно първенство.
Хокей има в програмата на всички издания на зимни игри – още от първите през 1924 г. Тогава Торонто Гранитс, представяйки Канада, реализират една от най-смазващите доминации в олимпийската история – като вкарват общо 110 гола и получават едва 3.
Спортът е доминиран от канадците в първите три десетилетия, като те печелят 6 от седемте олимпийски титли между 1920 и 1952 г. Канада води ранглистата за най-успешен тим в олимпийската история с актив от 23 медала, 14 от тях златни.
Още с първото включване на Съветския съюз през 1956г. в Кортина Д’Ампецо има смяна на лидерството и това е първата от общо 7 спечелени титли в 9-те олимпийски участия, като всеки път съветския отбор печели отличие. Представител на Сборная е най-титулованият хокеист в олимпийската история. Владислав Третяк има 3 златни и едно сребърно отличие в периода 1972 – 1984 г.
Фактът, че съветските състезатели са аматьори само на книга и въпреки това са допускани до участие, води до два канадски бойкота – през 1972 и 1976г.
През 1960г. в Скуо Валей за пръв и последен път участва отбор от Австралия, а домакините печелят първата си олимпийска титла. Тимът на САЩ е шампион и през1980 г. като в олимпийската история остава легендарният мач от финалната фаза в Лейк Плесид 1980, наречен „Чудо на леда“. Тогава американският тим, съставен от аматьори от университетски отбори със средна възраст 21г., побеждава славния съветски отбор с 4:3, а два дни по-късно с успех над Финландия с 4:2 триумфира с трофея.
През 1986 г. е взето решение от игрите през 1988 да бъдат допуснати професионални спортисти, но чак десетилетие по-късно това става факт. Графикът в Нагано през 1998 г. е съобразен с този на НХЛ, като лигата за първи път прави 17-дневна пауза, за да могат да се включат националните състезатели. Фаворитът Канада претърпява поражение от Чехия в полуфинала и след това губи бронза в мач срещу Финландия. Воден от легендарния вратар Доминик Хашек, олимпийски триумф постига тимът на Чехия, побеждавайки с 1:0 Русия във финалния сблъсък.
Канада трябва да изчака 50 години, за да има отново олимпийски успех – това се случва през 2002 г. в Солт Лейк сити и после в два последователни турнира – 2010 и 2014г. През 2006г. в Торино Швеция побеждава в полуфинала Чехия със 7:3, а Финландия отстранява Русия с 4:0. В спора за титлата триумфират шведите, които същата година стават първия тим, който печели олимпийска и световна титла в една година.
Игрите през 2018 и 2022 отново са белязани от неучастието на професионалисти от НХЛ, като през 2026 в Кортина те отново се завръщат. Актуалният олимпийски шампион от Пекин 2022 е Финландия, с първото си злато в хокейната история след успех срещу Руския олимпийски комитет с 2:1.
От 1998 г. датират първите олимпийски турнири за жени. В Нагано деюбтната титла е за американките, които побеждават Канада с 3:1. САЩ имат още един олимпийски успех – през 2018 в Пьончанг. Останалите 5 златни отличия са за тима на Канада, включително и 4 последователни между 2002 и 2014 г. Канадките са и настоящите олимпийски шампионки от Пекин 2022 г.
Вижте епизода във видеото!
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
От вторник започват разговорите между президента и партиите за избора на служебен премиер
Чуй новините
Подкаст
