България успя да се класира за втори пореден Мондиал след епична битка с Русия на националния стадион в края на 1997.
Един турнир за историята! Децата на 90-те у нас вече са се влюбили необратимо в играта след лудото, американско лято и когато в края на десетилетието идва време за Мондиала във Франция, всички са в трепетно очакване какво можем да постигнем отново! В България продължават турбулентните политически времена и несигурността по никакъв начин не е отминала. Година по-рано – на 10 януари 1997 в София е щурмувана сградата на парламента, а кадрите от този ден се излъчват по телевизиите и до ден днешен на въпросната дата. Във футболно отношение някак сме успели да запазим гръбнака на тима си от Щатите. Европейското първенство през 1996 е коствало главата на вече покойния Димитър Пенев, след като отпадаме в групите – резултат, който се приема като провал, макар да побеждаваме Румъния, да правим реми с Испания и да губим от Франция в последния мач. Както написах и в предишното издание на тази поредица – това днес ми се струва абсолютно невъзможно, а преди 30 лета се тълкува като огромно разочарование.
Успяваме да се класираме за втори пореден Мондиал след епична битка с Русия на националния стадион в края на 1997. Все още ненавършил 10 години, в съзнанието ми този двубой е най-посетеният, на който някога съм бил у нас. Което може би отговаря на истината, защото по официални данни тогава в центъра на София има около 60 хиляди души. С баща ми бяхме в сектор „Г“, та не видях гола особено добре, защото той дойде на отсрещната врата, но съм го виждал десетки пъти след това. Христо Стоичков центрира и също вече покойният Трифон Иванов отбелязва с глава единственото попадение в срещата, което ни изпраща във Франция. Ликуваме отново, а Христо Бонев е готов да достави на нацията още едно паметно, футболно лято. Уви – не успява.
Световното първенство се завръща във Франция 60 години след първото си домакинство през 1938 и Жул Риме вероятно би се гордял, ако можеше да види как се справя родината му с организацията. Както повечето турнири обаче, и тук полемиките навестяват с огромна честота домакините в месеците преди турнира. Да започнем оттам, че „петлите“ не са играли на най-важното футболно събитие от 1986 насам и в държавата цари всичко друго, но не и ентусиазъм сред феновете. Хората просто не вярват на отбора си и не очакват нищо особено от него. Сривът през ноември 1993 с наше дейно съдействие провокира същинска революция във футбола във Франция, където всички настояват за спешни мерки, за да може срамът да спре и националният отбор да придобие някакъв облик. Назначението на Еме Жаке по никакъв начин на омиротворява ситуацията и народа.
Напротив. Специалистът, който е в щаба на Жерар Улие при провала в предишните квалификации за Световно първенство, поема поста през 1994. През 1996 Франция отпада на ½-финалите на европейския шампионат, което едва ли може да бъде прието като провал, но и никой не се трогва от стила на игра. Доверието в Жаке спада до критичния минимум, още повече че „петлите“ не играят квалификации по правило, защото са домакини, тоест не участват в официални срещи за 2 години. Привържениците не знаят какво да очакват от състава. Или по-точно знаят. Абсолютно нищо. Пресата съсипва непрестанно наставника, като той е подложен на критики относно избора си на играчи, тактика, поведение пред камерите. Еме Жаке не губи самообладание и намира гениален ход, така че да обедини играчите, да ги предпази от вълната от недоволство и да се хареса на всички в отбора. Робер Пирес – един от по-младите състезатели в тима – разказва, че през зимата на 1997 Жаке решава да покани целия отбор, заедно с щаба и техните съпруги и семейства да прекарат заедно Коледните празници във Френските Алпи и курорти Тин. Атмосферата е повече от приятелска, а футболистите решават, че ще опитат да защитят името и честта на треньора си. Дългите разговори с лидерите в съблекалнята Дидие Дешан и Лоран Блан се отразяват положително.
Чисто футболните проблеми не са единствените, които домакините трябва да решат. Отново се спекулира, че изборът за домакинство е станал непрозрачно и е бил опорочен. От ФИФА отказват да коментират в детайли. На пръв поглед европейска държава изглежда доста по-подходящ вариант да подслони турнира, а и от световната футболна централа ще трябва да дават доста по-обстойни отговори в следващите десетилетия, за да обяснят решенията си Мондиалът да отиде в Япония и Република Корея през 2002, в Република Южна Африка през 2010, в Русия през 2018 и в Катар през 2022. Слуховете и съмненията обаче се засилват години по-късно, когато американският футболен деятел Чък Блейзър признава, че е имало подкупи при избора на домакини за първенствата през 1998 и 2010.
Вътрешната политика също има своето влияние в месеците преди турнира. Жан Мари Льо Пен и крайно дясната му политическа партия осъждат остро избора на Жаке за състав за предстоящия шампионат, защитавайки тезата, че в отбора гъмжи от футболисти, които не са родени във Франция и не трябва да защитават националната кауза. Напрежението е потушено благодарение на резултатите по-късно, като дори се появява термин, който описва френския състав. За това – малко по-надолу.
Световното първенство през 1998 е първото, на което участват 32 отбора. Увеличаването броя на страните е логичното развитие на все по-глобалния характер на турнира, все по-сериозната му показност и възможност на хора от целия свят да го гледат на живо. До 2022 година отборите винаги ще бъдат 32, като това лято ще видим следващото експанзия до 48 държави. В квалификациите участват рекордните 174 страни. Вярвате или не – това е последното Световно първенство и единственото в последните 11 издания на турнира, в което триумфират домакините – за Франция това е първа титла в историята и извор на всенародна и неочаквана радост, описана от журналисти като единствения случай на национално обединение след световните войни. На Мондиала са показани рекордните 22 червени картона, като камерунецът Ригоберт Сонг става първият играч, изгонен на 2 различни световни първенства, след като е преждевременно отстранен и 4 години по-рано по терените в Съединените Щати. Голмайстор на турнира отново е балканец. След геройствата на Христо Стоичков през 1994, сега е ред на Давод Шукер от Хърватия да е топ-реализатор с 6 попадения, вкарани в 6 различни мача. „Ватрените“, които играят за първи път в историята си на Мондиал, дори подобряват нашето представяне отпреди 4 години и финишират на трето място, оставяйки страхотни впечатления. За разлика от нас обаче хърватите и до днес са световна сила, която стигна полуфиналите и през 2022, а през 2018 се изправи в битката за титлата срещу Франция. Роберт Просинечки пък постига нещо, което е трудно за вярване – става първият, успял да вкара гол за две различни държави на Мондиал – освен за Хърватия през 1998, той бележи и за разпадналата се Югославия през 1990.
Толкова много спомени и истории! Братята Лаудруп печелят все повече симпатии за отбора на Дания. Габриел Батистута не спира да вкарва за Аржентина, но гаучосите отпадат на ¼-финал след изумителен гол на звездата на Нидерландия Денис Беркамп. Може би попадението на турнира. Знаем, че е трудно да измериш красотата, така че ако поставим десет по десетобалната на гола на Беркамп, в тези параметри попада и попадението на един млад англичанин, за който светът ще слуша тепърва – Майкъл Оуен. Може би най-хубавият мач на Мондиала е на 1/8-финала между старите познайници Аржентина и Англия – тогава южноамериканците повеждат, но „Трите лъва“ изревават мощно и правят бърз обрат след точни изстрели на Алън Шиърър и Оуен, който вкарва блестящ гол. До края обаче англичаните така и не успяват да си отмъстят за случилото се пред 1986 и отпадат по техния си начин – след дузпи. В този мач се случва и прословутият инцидент между Дейвид Бекъм и Диего Симеоне, като Бекс е изгонен с директен червен картон. Съдбата ще събере двамата, както и Аржентина и Англия отново още на следващото Световно – през 2002.
Лотар Матеус поставя рекорд за най-много мачове на световни финали – 25, което едва ли го удовлетворява поради отпадането от Хърватия на ¼-финалите – Бундестима отпада два поредни пъти на една и съща фаза от балкански страни. Върховото постижение на Матеус иначе оцеля до финала на Мондиала в Катар през 2022.
Светът има възможността да гледа футболен мач между Иран и Съединените Щати – двете държави, които воюват и днес, попадат в една и съща група. Иранците печелят двубоя с 2:1. Ямайка и Япония са сред екзотичните представители на турнира, като представителите на страната на изгряващото слънце тепърва ще подобряват репутацията си в следващите години.
Италия отпада на ¼-финалите след дузпи от домакина Франция. През 1994 Роберто Баджо пропуска последната дузпа. Сега Божествената опашка успява да отбележи, но човек със сходна фамилия – Луиджи ди Биаджо не съумява да отбележи и Скуадрата пак потъва във футболна скръб.
България напуска състезанието още в груповата фаза. Правим 0:0 срещу Парагвай в първия си мач, който ще се запомни с екстравагантните прояви на вратаря на южноамериканците Хосе Луис Чилаверт. После „черната ни котка“ Нигерия ни побеждава на второ поредно Световно първенство – този път с 1:0. Вече опрени до стената, нашите трябва да победят на всяка цена Испания. Следва убийствен разгром с 1:6, като Емил Костадинов вкарва гол, за който едва ли си спомня толкова топло с оглед резултата. В състава ни вече личат имената на някои момчета, които не са били част от Мондиала в Щатите като Здравко Здравков, Радостин Кишишев, Анатоли Нанков, Георги Бачев, Мариян Христов, Гошо Гинчев и Ивайло Петков. След като отпада от сметките на Димитър Пенев за 1994, тук доста минути получава Илиан Илиев. След като съдбата му отнема възможността да бъде в тима по време на славните ни подвизи в Америка, сега Любослав Пенев все пак успява да играе на световни финали. Едва ли някой си мисли, че онази нощ в Ланс е последната, в която националният ни отбор ще играе на Мондиал. От нея изминаха 28 години.
Еме Жаке набира все повече скорост. Той иска следното нещо от тима си – непробиваема отбрана, хармония сред играчите и достатъчно широко разнообразие на футболисти, които могат да отбележат гол. Получава и трите. Франция излиза от групата с 3 победи. На 1/8-финала е отстранен Парагвай в паметен мач. Паметен, но не заради качеството му, а защото е първият в историята, решен на Мондиал след златен гол. Ако сте забравили какво представляваше това – през 90-те беше въведено правило, което гласеше, че ако даден отбор успее да вкара в продълженията, то мачът автоматично приключва и този отбор печели. Лоран Блан е играчът, който хвърля в екстаз домакините и носи „внезапната смърт“ на парагвайците и техния ексцентричен вратар Чилаварет. Настроението в страната се покачва. Площадите вече се пълнят, а недоверието към Жаке и състава му сякаш са се изпарили със скоростта, с която Зинедин Зидан борави с топката. За Зизу обаче турнирът не протича толкова безпроблемно. В групите той е изгонен в мача срещу Саудитска Арабия и пропуска два мача на тима си. Идва ½-финалът. Хърватия повежда с гол на Шукер за сюрприз на целия свят! Това е и единственият случай в целия турнир, в който Франция изостава в резултата. И тогава се случва нещо, което идеално приляга на куриози и любопитни случки, достойно за тази поредица. Същинска история от Световните първенства! Лилиам Тюрам, който е главният виновник за гола на Шукер, бележи два пъти за обрата на „петлите“. Защитник с 2 гола в един мач на полуфинал на Мондиал! На всичкото отгоре това са първите голове на Тюрам с националната фланелка в кариерата му. И забележете – и последните. Желанието на Жаке се изпълнява като по чудо – всички могат да бележат! Във фазата на елиминациите 4 от 6-те гола на домакините са реализирани от дефанзивни играчи. Бишенте Лизаразу разказва след време, че Тюрам имал навика да изяжда по една купа със салата всяка вечер по време на 32-та дни на турнира. В лагера на „петлите“ толкова вече били готови да повярват във всякакви суеверия, че всички започват да хапват салата всяка вечер между полуфинала и финала. „Това беше моят Майлс Дейвис – момент“ – спомня си Тюрам. „Просто извърших всичко по интуиция, някакъв инстинкт, който ме водеше, не мога да обясня как успях да вкарам 2 гола. Точно както Майс Дейвис изпълнява брилятно и без грешка джаз изпълненията си, така и аз усетих, че умът и тялото ми действат в пълна хармония“. Хармонията, която искаше Еме Жаке.
Късметът на Франция обаче далеч не се изчерпва дотук. Много отбори дотук бяха споменати в тази глава, но не и действащите световни първенци – Бразилия. Ромарио – голямата звезда от 1994 е сполетян от контузия в седмиците преди началото на надпреварата и отпада от сметките. На преден план излиза Луиш Назарио да Лима – Роналдо. Феномена. Човекът, за когото говорят всички и който е смятан за най-добрия нападател в модерните футболни времена, чиято кариера е щяла да бъде доста по-бляскава, ако не бяха свирепите контузии. Селесао отново стига до финала, макар да има сериозни колебания в представянето си, отчетени и от капитана Дунга. Това, което се случва в часовете преди финала, остава вероятно най-голямата мистерия на Световни първенства, истината за която може би никога няма да излезе наяве. Роберто Карлош – знаменитият ляв бек на Бразилия – сигнализира на пожар всички в хотела, където са настанени южноамериканците, че Роналдо има пристъпи и не се чувства никак добре в стаята си. Звездата на бразилците и световния футбол има спазми, почервенял е, дишането му е изключително затруднено. Това става часове преди финала. В автобуса към „Стад дьо Франс“ обичайното настроение го няма. Няма я и самбата. Роналдо също не е вътре.
Когато излиза списъкът със стартовите състави, целият свят е смаян. Роналдо го няма! Не е резерва, просто отстъсва. Социалните мрежи все още не са в ръцете на всички, така че информацията наистина отсъства. Мистерия. Всичко става още по-странно минути преди началото на двубоя, когато нападателят все пак пристига на стадиона и заявява, че ще играе. Видимо обаче не изглежда никак добре. И до днес се спекулира дали е бил отровен и дали сам е взел решението да се присъедини към съотборниците си или е бил натиснат от спонсори и рекламодатели. Централният нападател излиза на терена. И е бледа сянка на себе си. Сякаш отсъства. Просто единствено тялом е там. Франция печели с 3:0, като това е третият пореден финал, в който поне един от двата отбора не успява да отбележи. От другата страна на барикадата е Зинедин Зидан, който намира своето изкупление. Точно както Тюрам вкарва два пъти в полуфинала, сега пък Зидан бележи 2 пъти с глава, което е крайно нетипично за него. В края Емануел Пти, който е принуден да играе като централен бранител заради наказанието на Лоран Блан и червения картон на Марсел Десаи, вкарва за 3:0. Франция печели за първи път световната купа, а в страната настава същински футболен хаос. При отпразнуването на титлата, ликът на Зидан е показан върху Триумфалната арка, а над 1 милион души празнуват на Шан-з-Елизе. Преди турнира средната посещаемост в Лига 1 е само 16 хиляди души, тя се повишава с 20% веднага след Световното първенство.
Франция печели с Марсел Десаи, роден в Гана; Патрик Виера, роден в Сенегал; Бишенте Лизаразу и Дидие Дешан, които имат баски корени; Робер Пирес, чиято майка е от Испания, а баща – от Португалия; Тиери Анри, произхождащ от Френските Западни Инди; Юри Джоркаеф, чието потекло може да бъде открито до Армения. Льо Пен вероятно едва ли е харесал това. Което обаче се харесва на милиони французи. Ако през 2002 финалът ще е изцяло свързан с Роналдо, а този през 2006 – със Зидан, то през 1998 последният мач в турнира е история и за двамата. И за една чаша с хубаво, червено, френско вино, изпито някъде във Френските Алпи и курорта Тин от Еме Жаке.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Горящ автобус блокира движението между Стара Загора и Казанлък (СНИМКИ)
Чуй новините
Подкаст
