Западна Германия триумфира в Италия след финал срещу Аржентина, белязан от прагматичен футбол, дузпи и нови герои на Мондиала
Слушай новината
Сложно е да си представим какво точно ни чака това лято. И за жалост далеч не визирам чисто футболните аспекти на задаващия се Мондиал. Несигурност в международен план, конфликти, насилие в Мексико, заплахи от тероризъм по градовете (и вероятно) стадионите в Съединените щати. Почти невъзможно е да се дефинира и какъв ще бъде най-големият проблем на предстоящото Световно първенство, особено ако врагът, срещу когото се бориш, е невидим и може да се появи отвсякъде по всяко време.
Нетипична, но и необходима интродукция за начало на глава номер 14 от поредицата, посветена на Мондиалите. Пристигнахме в 90-те! Светът все така се прехласва по вечния Диего Армандо Марадона, който вече владее Неапол, а Аржентина трябва да защитава световната си титла именно по терените в Италия. България пропуска този шампионат, но у нас вече много повече хора имат телевизионен достъп до най-важния футболен турнир, който в годините ще остане в съзнанието ни и с непреходния химн на първенството, изпят и създаден от Джана Нанини и Едоардо Бенато.
With 53 fouls committed against him in the 1986 World Cup, Maradona was the most fouled player in World Cup history.
Who was the second most fouled? Maradona again, with 50 fouls in the 1990 World Cup.
— The Extreme Football Enthusiast (@ExtremeFootbal4) February 14, 2026
Не ме разбирайте погрешно – вероятно има и други поводи, с които да се запомни турнирът освен парчето „Едно италианско лято“, но обективната оценка е, че това Световно първенство далеч не е сред най-добрите като футболна продукция. Меко казано. От ФИФА дори започват спешни дискусии след приключването на случващото се по италианските терени, в които да се измислят иновативни и подходящи ходове за подобряване качеството на световното първенство. През 1990 просто отсъства атракцията. Дори Марадона не може да понесе целия свят на гърба си, а самият той „носи“ контузия и неразположение през целия шампионат, което допълнително ограничава влиянието му.
На това първенство се вкарват средно по 2.21 гола на мач, което си остава най-ниското постижение изобщо в историята. Повечето от важните мачове във фазата на елиминациите са решени след изпълнения на дузпи или благодарение на червени картони, които облагодетелстват отборите, останали с пълен набор от играчи на терена. Условия, в които сякаш очаквано процъфтява вечно прагматичната Западна Германия.
Но не се и заблуждавайте. Едно Световно първенство по футбол просто няма как да е скучно. Просто изданието му през 1990 отстъпва на турнирите от предишните години по качеството на своето забавление и аура. Всичко обаче започва безкрайно неочаквано – световният първенец Аржентина губи сензационно от Камерун с 0:1, а колосалният сюрприз се допълва и от факта, че африканците приключват мача с девет души след изгонването на двама свои състезатели, но въпреки всичко успяват да издържат на натиска на Марадона и другата важна фигура в тима на „гаучосите“ – Клаудио Каниджа.
Аржентинците наистина имат сложен рейд. Едва успяват да излязат от груповата фаза благодарение на регламента, че част от най-добрите, завършили на трето място в групите, продължават към етапа на елиминациите. На 1/8-финала идва препятствието, за което едва ли на пръв поглед има по-неподходящо време, отчитайки формата на световните шампиони – старите познайници и вечни врагове от Бразилия.
"Селесао“ също не впечатлява особено като качество на играта си, но определено е далеч по-добрият тим в мача. Бразилия не спира да атакува, удря няколко греди, но не намира път към вратата на резервния вратар на Аржентина Серхио Гойкоечея. С когото между другото е свързана и една от легендите на турнира.
ARGENTINA • ELIMINATED BRAZIL. IN ITALY • 1 90’: CANIGGIA’S HISTORIC GOAL AFTER THE MIRACLE OF MARADONA!! In one of the most memorable World Cup matches, Argentina defeated Brazil 1-0 in the round of 16 of 1990 Italy thanks to a game that was recorded forever pic.twitter.com/eGXSoSByxO
Пристигайки в Италия, Гойко, както е наричан стражът, е напълно наясно, че няма никакъв шанс да е титуляр. Всичко обаче се променя скоропостижно по време на втория мач от групите срещу СССР, когато Пумпидо се контузва и е изнесен на носилка. Удря часът на Гойкоечея. В споменатия мач с Бразилия той прави изключително много спасявания. Около 10 минути преди края Марадона все пак напомня на целия свят на какво е способен и прави изумителен пробив, завършил с пас към Каниджа. Дългокосият офанзивен футболист бележи и напук на всякаква логика световният първенец продължава защитата на титлата си и поема към ¼-финалите. За отбелязване е, че вече 36 години Бразилия и Аржентина така и не се срещат на Световно първенство, така че онзи гол на Каниджа си остава последен в тяхното съперничество. Геройствата на Гойкоечея обаче не свършват тук. Напротив. Едва сега започват.
Споменах ви, че повечето от мачовете в директните елиминации се решават след дузпи. В мача срещу Югославия аржентинският вратар спасява ударите на Хаджибегич и Бърнович, за да помогне на родината си да стигне до ½-финалите. Ако след тези две срещи Гойкоечея е новата звезда на тима си, колкото и неочаквано да е това преди турнира, то след ½-финала срещу Италия окончателно е герой в Аржентина.
"Гаучосите“ и домакините от Италия стигат отново до дузпи след 1:1 (и нов гол на Каниджа), където Гойко пак е на мястото си в желания миг, отразявайки шутовете на Донадони и Серена. Аржентина е на финал! Отново! Което е истинско чудо, защото отборът печели само два от шест мача дотук в турнира, като е успял да вкара само пет гола.
За да бъдат мистерията на дузпите и фигурата на Гойкоечея абсолютни, вратарят признава, че и преди дузпите на ¼-финала, и преди изпълненията от бялата точка на ½-финала уринира в близост до терена. Дейност, за която смята, че му носи късмет.
"Беше забранено да напускаме игрището преди да е завършил мачът, а играхме дълго време. След като срещу Югославия нещата се получиха, реших да сторя същото и срещу Италия“, разказва леко засрамен години по-късно аржентинецът.
За финала след малко.
Франц Бекенбауер, който вече е ставал шампион като играч през 1974, е целеустремен и твърдо решен да повтори успеха си и като треньор. През 1986 той все още е смятан за неопитен в бранша, но четири лета по-късно Кайзера, чиято репутация и без това е на високо равнище, вече е определян и като опитен и по-уравновесен наставник.
Истината е, че Бекенбауер решава да не експериментира и да не предприема никакви рискове по време на турнира. Германия не доминира, но играе много по-умно от останалите. И макар треньорските гениални ходове в заплетени моменти от последните първенства през 80-те сега да отсъстват, легендарният германец в крайна сметка постига целта си и след триумфа на Бундестима става едва вторият човек след Марио Загало, вдигал високо над главата си световната купа и като играч, и като треньор.
Третият ще се появи чак в предпоследната глава на тази поредица.
През цялото първенство Германия разчита на система 3-5-2. Клаус Аугенталер е в ролята на Бекенбауер от миналото, контролиращ всичко, което става в дефанзивен план. Носещ прозвището „Окото“ (игра на думи с името му от немски – Auge), той действително „вижда“ какво става пред него на игрището.
Основополагаща фигура по левия фланг е Андреас Бреме, а атаката на Бундестима се води от донякъде елегантните по своя стил за разбиранията на германския футболен запалянко Юрген Клинсман и Руди Фьолер.
С Фьолер е свързана и една от най-показваните ситуации по време на шампионата, след като в 1/8-финала една от звездите на нидерландския тим Рууд Гулит се изплюва в дългата, руса коса на нападателя, а двамата са изгонени.
Но да се върнем на германския състав.
В центъра на терена са Томас Хеслер, Уве Байн и човек, оставил изключителна диря в световния, че и в българския футбол – Лотар Матеус. В онези години Матеус е навсякъде по терена и макар към края на кариерата си да е свързван по-скоро с дефанзивните си прояви, в нейното начало импровизацията му и решенията му в предни позиции са забележителни. Джовани Трапатони – треньор, с когото Матеус работи в Интер – го нарича „най-завършеният съвременен футболист“.
Което може и да звучи прехвалено или преекспонирано, но халфът наистина е моторът за тима, а някои от отиграванията му са прелестни – като двата му гола срещу Югославия в груповата фаза, когато Матеус става първият, реализирал два гола в един мач с двата различни крака с удари извън наказателното поле на Световно първенство.
Но за левия и десния крак ще стане дума само след малко.
— The Extreme Football Enthusiast (@ExtremeFootbal4) February 14, 2026
Финалът!
През 1986 противопоставя Аржентина и Западна Германия. През 1990 противопоставя Аржентина и Западна Германия. За пръв и последен път два поредни финала на Мондиал включват едни и същи държави.
Но сега атракцията я няма.
В Италия са раздвоени относно Марадона, който прави опити да накара неаполитанското население да обърне гръб на родината си и да подкрепи неговия отбор на полуфинала с аргумента, че той е донесъл толкова радост на Ботуша с изявите си с екипа на Наполи, че сега заслужава подкрепа.
В Рим обаче е различно и хората по-скоро са против Аржентина, защото „гаучосите“ все пак са отстранили Скуадрата.
Самите аржентинци влизат в лоша форма, както вече разбрахме, но и с много проблеми в мача, след като четирима футболисти (сред тях и Каниджа) са наказани заради натрупване на картони. Световните шампиони така и не отправят нито един точен удар в двубоя, като този път дори Гойкоечея не може да помогне на южноамериканците.
По ирония на съдбата след толкова много спасени дузпи в турнира той получава единственото попадение в срещата след дузпа, която изпълнява Андреас Бреме малко преди края, за да донесе третата световна титла на Бундестима. Около тази дузпа има два изключително любопитни факта. Първо, доста хора са учудени, че Андреас Бреме изпълнява, а не Лотар Матеус, който по-рано в турнира вече е отбелязал наказателен удар за страната си срещу Чехословакия на ¼-финал.
Причината е, че по-рано по време на финала Матеус сменя бутонките си, като твърди, че вторият чифт не му е бил удобен и той не е искал да рискува с толкова отговорна задача. Вторият е, че Бреме изпълнява дузпата с десния крак, след като четири години по-рано в Мексико отново бие дузпа… с левия крак.
Чак през 2022 в интервю за FourFourTwo той разказва, че за него е нямало абсолютно никакво значение с кой крак ще бие дузпа. Каква смелост! За самата дузпа пък Руди Фьолер признава, че по-скоро е била отсъдена заради натрупалите се претенции за 11-метров удар на германците по време на срещата, които явно са повлияли на рефера, а не че самите действия на аржентинския бранител Сенсини са били чак толкова в разрез с правилата.
Грубостите на аржентинците обаче все пак съществуват във финала, като те получават два червени картона, а Педро Монзон е първият състезател, изгонен на финал на Световно първенство – „постижение“, чиято значимост се засилва и от обстоятелството, че той влиза на почивката като резерва за отбора си.
За отбелязване са още няколко нюанса от Мондиале '90. Италианците очакват техните герои да са Роберто Манчини и Джанлука Виали, но всъщност турнирът ражда други звезди – Роберто Баджо и Салваторе Скилачи.
Наричан на галено "Тото“, Скилачи попада в състава малко преди началото на шампионата, за да го приключи като топреализатор с шест попадения и наградата за „най-добър футболист“.
В цялата си кариера Скилачи има седем гола за Скуадра адзура, шест от тях идват през лятото на 1990. Година по-късно той вече не е част от тима, а докато стане време за следващото Световно, той вече ще играе футбол на клубно ниво в Япония.
Англичаните пък като никога печелят неутралните симпатии заради футбола си.
Вечният джентълмен Гари Линекер блесва с два важни гола на ¼-финала в деликатната ситуация срещу Камерун, после вкарва и на Германия на ½-финала. Любимецът на нацията Пол Гаскойн се разридава неутешимо след жълтия си картон в мача срещу Бундестима, защото разбира, че това би му донесло наказание за финала.
Дейвид Плат бележи красиви попадения, а Крис Уодъл придобива световна популярност както заради уменията, така и заради прическата си. 1990 не изглежда чак толкова отдавна, но доста от хората, споменати в този разказ, вече не са между живите – Салваторе Скилачи, Андреас Бреме, Франц Бекенбауер, Джанлука Виали, Диего Марадона.
Западна Германия е новият световен шампион след 1:0! Бекенбауер постига своето след мач, за който вероятно и до днес има основание да се твърди, че е най-слабият финал за световната купа от всички 22, които са се провели.
Самият финал е последният двубой, в който светът вижда Западна Германия, защото падането на Берлинската стена позволява обединението на Изтока и Запада. Обединение, за което Бекенбауер твърди, че окончателно ще превърне Бундестима в непобедима футболна сила.
Помпозните слова на Кайзера ще бъдат разбити на пух и прах от… България след 4 години.
Чуй новините
Подкаст
