Джанлука Палиука: За България достигането до финала на Мондиал 1994 щеше да бъде нещо неповторимо

Джанлука Палиука е един от футболистите, които ни донесоха разочарование на Мондиала в САЩ през 1994 година. Тогава той беше на вратата на италианския национален отбор, когато се изправи на полуфиналите срещу България. Италия спечели с 2:1 и ни лиши от огромната възможност да играем в финал на световно първенство.

Джанлука Палиука даде специално интервю за предаването "Арена спорт".

Именитият италиански вратар беше специален гост във второто издание на FootballNext 2025 в София.

"Започнах да тренирам футбол още от дете. Любопитното е, че първите си стъпки в играта направих като нападател. После се пробвах и като вратар, редувах двете позиции, докато бях дете. След това, когато пораснах предпочетох да съм под рамката на вратата. Така преминаха 20 - 30 години от кариерата ми на футболист", започна Палиука.

Как е избрал обаче да бъде вратар?

"Избрах тази позиция на терена, защото ми харесваше. Очевидно високият ръст ми помогна, а също и това, че бях добре сложен физически. Това наклони везните, но най-вече ми допадаше да съм вратар. Освен това когато си здрав физически, това ти дава допълнително предимство за този пост на терена", отговори легендарният страж.

Палиука е играл в Болоня, Сампдория, Интер и Асколи. Той сподели, че във всички отбори се е чувствал добре.

"Престоят ми в Сампдория беше страхотен, защото това беше първият тим, който ми даде възможност да се изявявам на най-високо ниво. Бяхме много силен състав. По онова време станахме шампиони, спечелихме три пъти купата на страната, играхме финал за Купата на европейските шампиони срещу Барселона на Стоичков. След това периодът ми в Интер също беше забележителен. Там изкарах 5 прекрасни години. Спечелихме Купата на УЕФА, веднъж стигнахме до финал в същия турнир. Бяха 5 превъзходни години. После изкарах 7 години в Болоня, откъдето тръгнах за футбола, това е моят дом. Сбъднах мечтата си като дете да стигна до мъжкия отбор. Да играеш за родния си клуб е нещо специално, така че успях да сбъдна всичките си желания. Накрая завърших кариерата си в Асколи. Играх за този отбор един сезон, но вече не бях толкова щастлив, защото това беше последната ми година във футбола. Имах добра кариера, играх почти до 41 години, но това беше моментът, в който осъзнах, че е време да сложа край на футболната си кариера", разказа италианецът.

Националният ни отбор по футбол изигра срещу Италия един от най-паметните мачове в историята. На Мондиала в САЩ 1994 България губи с 1:2 на полуфиналите.

"Четири дни по-късно сълзите бяха за нас на финала срещу Бразилия. Иначе през първото полувреме играхме много добре срещу България. Това беше най-силната ни първа част на цялото Световно първенство. Втората част беше равностойна. Не успяхте да създадете много положения след почивката. Не си спомням да съм правил сериозни спасявания, така че този резултат може да се определи като справедлив. Осъзнавам, че за вашия отбор, за цяла България достигането до финал щеше да бъде нещо неповторимо", обясни вратарят.

Той смята, че в мача е имало съдийски грешки и в двете посоки.

"Спомням си, че в една ситуация през първото полувреме влязох в контакт с един от вашите нападатели и съдията отсъди, но да се отсъдят две дузпи в такъв мач е трудно, особено на такава фаза на турнира. В днешно време е по-лесно", каза Палиука.

Легендата коментира и финала с Бразилия.

"Мисля, че в тази среща притежавахме повече топката, имахме и по-добрите положения. Изиграхме добър мач и в дефанзивен план. Не се възползвахме от две изгодни ситуации. Едната беше на Масаро, другата на Роберто Баджо. Бразилия обаче си е Бразилия. Не разполагаха с най-силния си възможен отбор, но действаха много компактно. Разполагаха с този типичен за тях състезателен дух. Не бяха непобедими, но спечелиха след дузпи", спомни си Палиука.

"През 90-а година бяхме много силни, бяхме домакини на световното първенство. За съжаление не успяхме да се възползваме от това предимство. През 94-а също разполагахме с добър отбор. Не направихме обаче чак толкова силни мачове, като изключим двубоя с България", добави той.

Палиука разкри защо неговият прякор е "Стената".

"Когато бях в топ форма в Сампдория, ми измислиха този прякор "Стената". Харесвам си го, защото действително изкарах много хубави години в Генуа, изнесох отлични мачове. Прякорът ми е страхотен. Играх почти до 41-а годишна възраст, отказах се на 40 и половина. Можех да продължа и още, но вече нямах това желание за тренировки, лагери и казах "Край".

Според него най-добрият италиански вратар в момента е Донарума.

"Той е най-силният вратар, с който разполага Италия, независимо.че играе в Манчестър Сити. Не виждам кой друг може да се доближи до него в момента", обясни Палиука.

Вижте разговора във видеото!