Спелеолозите бяха част от спасителната акция в пещерата "Морджа" в Турция през септември 2023 г.
В поредицата "Гостите на Банско Филм Фест" ви срещаме с двама български спелеолози, които бяха част от спасителната акция в пещерата "Морджа" в Турция през септември 2023 г. - Йорданка Донкова и Николай Петров, и двамата членове на пещерен клуб "Под РъБъ". Йорданка е от Пловдив, по професия е геолог, а Николай е от София и работи в сферата на информационните технологии.
В края на август тази година се провежда международна експедиция с цел изследване на дънните части в пещерата "Морджа" - третата по дълбочина в Турция. По време на проучванията, американецът Марк Дики получава внезапно вътрешен кръвоизлив в подземен лагер, разположен на дълбочина от над хиляда метра. Подаден е сигнал за помощ към Европейската асоциация по пещерно спасяване и това води до втората по рода си акция в Европа, при която пострадалият се намира на километър под земята.
"Пещерата се казва Морджа. Намира се в Турция, в област на Анталия. Дълбока е 1276 метра. Дълга е над 5,5 км и е съединително отвесна, т.е. само надолу се движи. Третата по дълбочина пещера в Турция. 2140 метра надморската височина. Казусът, който имаше там за решаване, беше медицински. Марк Дики, американски спелеолог на 40 години, по време на изследователска експедиция, се почувства зле. Получава вътрешен кръвоизлив, започва да повръща кръв. На дълбочина от 1000 метра. Не съм сигурен колко точно хора са били, но да кажем, че са били шепа хора долу. Няколко човека са били долу с него", започна Николай Петров.
"ЕКРА подава официален сигнал към спасителите в Европа да се включат, защото ще им трябват много хора. Оттам се обаждат на българската страна, които събират екип и питат кой иска да се включи и хората, които задаваха желания, се включиха. От българска страна бяхме 17 души. От европейска страна като цяло, мисля, че около 170 спелеолози, спасители. Имаше такива, които са медицински лица, които те не са спасители, но могат да се предвижват и да оказват помощ в пещера. Не бих казала, че има някакви особени предизвикателства. Когато си занимаваш спелеология и си добре подготвен, не е трудност. Ние сме били абсолютно подготвени за това, което беше", добави Йорданка Донкова.
"Първата грижа, която имахме ние, беше да даваме от нашия екип да смъкнат кръв минуси 1040, за да може да му се направи вливане на Марк. Нещото, което си помислих аз, докато слизах надолу е, че наистина ще се нужни много хора, за да се получи тази акция. Пещерата е много голяма, няма много такива акции на такава голяма дълбочина. Няма много екипи в световен мащаб, които да могат сами да проведат такава спасителна акция. Ние като пристигнахме, преди нас имаше още 4-ма спасители, които бяха дошли от Унгария с хеликоптер. Реално имаше там 8 пещерни спасителя. В началото изгледаше доста безнадеждно положението и се надявахме да дойдат колкото се може повече хора, от колкото се може повече държави. Имаше хора от 9 държави. Там, наистина, беше изключително мащабна акция. Ние бяхме сравнително малък екип, едва 17 човека. Италианците бяха 46. Много хора... но, наистина, усилия на много хора от много държави, за да може да приключи успешно на тази акция. Всички тези хора, които участват в спасителната акция, имат своята роля. Всичко е много организирано и се случва по точно определен план. Пещерата беше разделена на сектори. Всяка държава получи свой сектор, в който да работи. Те трябваше да се погрижат за това да подготвят системите за извличане на носилката и съответно, при придвижване на самата носилка. Българи работиха заедно с хървати на дълбочина от 1000 метра нагоре до минус 900. Това е най-голямата дълбочина. Нашите хора изкараха най-дълго време вътре в пещерата", продължи Петров.
"Една част слязоха във вторник, една част слязоха във сряда - общо 6-7 дни. Като имаше част от българите, бяха през цялото време на тази дълбочина, част от нас останахме горе и влизахме, излизахме, работихме при входните части. Съответно, в деня, в дните в които носилката тръгна да излиза нагоре, в последните части, последните 100 метра, също имаше екип от няколко държави, включително българи бяха на това място", уточни Донкова.
"Лагера на 1040 метра дълбочина беше в палатката, която беше като болнично отделение. Там имаше повече медицинска техника, отколкото някои болници в България. Така че той си беше стационарно там, влизаха при него лекари, вливаха му кръв, течности, даваха му медикаменти", продължи тя.
"Самото стигане до пострадалия се случва бързо. За седем часа може да се стигне до там, комфортно. Много зависи от това колко багаж има човека. Самата носилка излезе за 59 часа, т.е. в момента в който той беше натоварен в носилката и казаха: "Носилката тръгва", 59 часа по-късно той беше на входа на пещерата", допълни Николай.
Йорданка Донкова и Николай Петров гледат на спасителната акция като на нещо нормално, което е част от работата им като спелеолози. Независимо, че в много случаи става въпрос буквално за спасяване на човешки живот, те споделят, че не усещат напрежение в такива ситуации.
"Аз поне не съм имала такъв натиск, не съм имала притеснения, но това идва от сигурността, която имам в себе си и в екипа с мен. Защото екипа е много важен. Ние сме доста добре сработени, българо-хърватската група, така че нямаше никакви проблеми в нашия сектор. Три седмици преди това бяхме заедно на експедиция в Хърватия, така че се познаваме много добре и няма никакви проблеми. Даже говорим, да кажем, горе-долу хърватски голяма част от нашия екип. Разбираме се", разказа спелеоложката.
Да се занимават със спелеология и за Николай, и за Йорданка се случва случайно, но интересът и любовта им към този толкова различен свят, който малко хора познават, не спира.
"Аз съм геолог и едно момче от нашия клуб, всъщност, той ми е колега и каза: "Трябва ни геолог за Колкина, защо не се запишеш на курс?" Аз казах добре и отидох на курс и така започнах общо взето. И после ми хареса и продължавам вече пет години", върна се в годините Донкова.
"Случайно във влака пътувах и се запознах с пещерняци. Изключително колоритна гледка е пещерняци във влак. За съжаление, все по-рядко се случва. Запознахме се, заприказвахме се, и ме поканиха да отида на пещера и така вече 13-14 години се занимавам с това нещо", продължи Николай.
Ако върховете и планините са до голяма степен вече изследвани и дори има места, на които става стълпотворение от хора, то подземният свят крие още много непознати чудеса.
"Абсолютно е така. Има неочаквани неща, които можеш да видиш. Може да видиш на 700 метра водопад като на някой планински връх. Летящи камъни. Тук имаше един филм, който ледът пада и влачи с тях скални късове. Това го има много често в пещерите - да не кажа, че в новопроучваните пещери първо трябва да бутнеш камъните преди да тръгнеш надолу. Това, което много ми харесва на мен е, че по този начин си почивам. Окъсвам се от другия свят. Това е съвсем различна вселена. Не мислиш за работата ти, за ежедневието. Ти си там с пещерата, проучваш я, вървиш, виждаш красотите и за първи път осветяваш зала и езеро. Ти си първият човек бил оттам. Виждаш го това и се наслаждаваш просто", призна Йорданка.
"Като че ли двете най-често усещани мотивации на хората да се занимават с това е усещането, че стъпваш на място, където досега не е стъпвал човешки крак и новото, непознатото, неизследваното. На мен това, което много ми доставя удоволствие са хората, с които ходя по пещерите", откровен е Николай.
Вижте историята във видеото!
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Остава в ареста обвиняемият за убийството на жена, намерена в трафопост в София
Въпреки календарната зима и минусовите температури: В Казанлък цъфнаха първите кокичета (СНИМКИ)
Чуй новините
Подкаст
