Какви са очакванията на сърбите за членството им в ЕС

Сърбия очаква отварянето на ключовия Клъстер 3 от преговорите с Европейския съюз – този, който обхваща икономиката, социалната политика, образованието и данъците. За сръбските граждани зад политическите фрази стоят съвсем обикновени въпроси: колко ще струва животът, какви услуги ще получават и ще има ли повече сигурност?

За много от сърбите най-осезаемата полза от присъединяването към ЕС звучи просто – свободно преминаване през Шенген, без гранични проверки и без чакане. Но според експертите това е само върхът на айсберга. Драгана Джурица от Европейското движение в Сърбия подчертава, че членството в ЕС означава преди всичко подредена държава.

Драгана Джурица, Европейско движение в Сърбия: "Това е и въпрос от ежедневието на хората. Това е темата за разходите ни за живот, цената на хранителните ни стоки, какво образование, здравеопазване и какви услуги получаваме в публичния сектор. Но едно нещо, което бих посочила като най-голямото предимство на членството в ЕС, е организираната система, съобразена с гражданите. Система, която работи за гражданите, където върховенството на закона означава степенувана отговорност, а не верига на командване, както и система и законодателство, които работят еднакво за всички, а не само за привилегированите.

Икономистите виждат големия пробив в достъпа до общия европейски пазар. Професор Предраг Белич обяснява, че пълноправното членство отваря поле пред търговията, улеснява преминаването на стоки и премахва административните бариери.

проф. Предраг Белич, Белградски университет, Стопански факултет: Самият момент на членство носи допълнителни преференции, които нямате като страна кандидатка, и това важи както за самата търговия, така и за много други неща. Най-важното е, че няма административни бариери за преминаване на границата, така че бихме били в единна митническа зона.

Това би означавало реално включване в европейските производствени вериги. Единен митнически съюз, повече инвестиции и по-висока икономическа активност. Разбира се, икономическите ползи ще зависят и от социалния модел, който Сърбия ще избере след членството.

проф. Предраг Белич, Белградски университет, Стопански факултет: Защото знаете, че сега в ЕС има различни общества. Например, в скандинавските общества разпределението на доходите е много по-равномерно, докато в някои други по-малки страни това не е така. Така че ще зависи от това, но до голяма степен и от приемането на еврото като валута, инфлацията и т.н.
Темата за сигурността също засяга хората пряко.

Драгана Джурица: Сърбия вече няма да бъде сама и няма да балансира или жонглира между различните интереси на великите сили.

А какво ще стане с традициите? Това е въпрос, който сърбите задават най-често.

Драгана Джурица: Хората много често ми казват: вече няма да мога да варя ракия в двора си. Точно обратното е, хората ще могат да си правят собствена ракия, но по стандарти и правила, които ще защитят и повишат стандарта на тази конкретна ракия и ще я представят като марка на европейския пазар.

Сърбия подписа Споразумението за стабилизиране и асоцииране още през 2008 година, а кандидат-статус получи през 2012 г. Преговорите се отвориха година по-късно – и макар пътят да е дълъг, перспективата остава. Пътят към Европа за Сърбия не е просто геополитически избор. Това е въпрос на доверие – в по-добър живот, в работещи институции и в ясни правила, които важат за всички.

Репортажът е част от големия европейски проект "Истории от разширяването", на EBU - Европейския съюз за радио и телевизия.