Паметта за това място отдавна се е изгубила. Местните дори не знаят името на тези древни скални манастири. А те са огромни. Пещерите около Яйлата са над 100.
В една от многото пещери на Яйлата стои този надпис. Изглежда руноподобен, което означава, че може би разказва история от IX век, времето на покръстването на българите. И не само. Някои от находките тук препращат дори към праисторията. И затова е изумително, че едва сега започва сериозно научно изследване на скалните манастири на Яйлата.
Започват от тук - от Клисе канара, както е отбелязано от Шкорпил. В подножието ѝ пещера номер 43 се нуждае от спешна намеса заради разрушителен иманярски изкоп. В сравнение с другите тя е най-голяма, представителна.
Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване: "Не сме изяснили функционално какво представлява тази пещера, но се вижда - първо, че е много по-дълбока от останалите, освен това бордовете са оформени по един много по-различен начин. Възможно е да е кръстовиден."
Културният пласт не е дебел, но въпреки това е опазил някои интересни находки. Особено една, от пещерните времена, която е истинско чудо, че още е тук. Камъкът е изпилен в различни по големина равнини и археологът го разпознава без съмнение.
Боян Тотев: "Това е праисторическа чукалка, много са характерни. Изненадващо е донякъде, че се намираме в пещера обитавана за последно най-вероятно през XIV и XV век, поне керамиката ни е от тогава. И не би трябвало такива артефакти да бъдат съхранени, защото обикновено всеки следващ обитател чисти пещерите, слага свои неща в тях. А това, което е старото, го изхвърля отпред. А ние това го намерихме вътре в пещерата е необичайно."
Затова е важно да се разбере какво е било това помещение. Не е обикновена монашеска килия, със сигурност. За момента се откриват парчета керамика от големи питоси или гърнета за съхранение на вода или храна от ранновизантийско време. Археологът се надява да открие и други насочващи находки.
Боян Тотев: "Имало нещо оформено като пестина или като баптистерий, макар че за манастирите не би трябвало да има баптистерий или като някакво аязмо да е оформено, защото е много дълбока пещерата и е много влажна."
Каквото и да е, последното е обитавано от монаси исихасти в XIV - XV век, трудно кризисно време, което засилва отшелничеството. И иманярите със сигурност са копали напразно.
Боян Тотев: "Тия хора са презирали богатството, нали, бягали са, дали далеч от светския живот - не са носели нищо съвсем със себе си. Но за съжаление, тия, които търсят тия неща, не ги знаят, не ги разбират и често пъти просто правят бели без всякакъв смисъл."
Номер 41 и 42 се оказва, че отдавна са разкопани от изследователи през миналия век, които обаче не са оставили никаква документация. Загубена или унищожена при пожар в читалището на Каварна. Но макар и празни, пак дават някои сведения за живота на монасите.
Боян Тотев: "Стъпала, това е рядкост за този тип килии. Мисля, че от всички сто и една има само на четири или пет стъпала. А това нещо е за съжаление ново, с кирки разбивана стената, не знам по каква причина. Тия, които са я разбивали, най-вероятно и те не знаят."
Боян Тотев: "Ето точно пред прага има един жлеб за врата, дървена врата, а тук, този улей също е имал функционално предназначение. Залоствал е вратата от тази позиция. Тук, в тия манастири изобщо има много паянтови дървени постройки. Ето това е характерно. Дупка от голям кол, който е ограничавал, в който е била сложена паянтова стена, която ограничавал този навес, а тук, на тази козирка най-вероятно се е намирал покривът. И друго нещо, което ни кара да мислим, че е имало такива навеси - това са тези ниши, нали в стената, които по принцип мястото им не е тук. Мястото им е на закрито, което значи, че най-вероятно тук е имало паянтова конструкция и това е било просто стената."
Наоколо е разпиляна ранновизантийска керамика, най-вече от питоси, които вероятно са били вкопани в навесите към пещерите. В Средновековието, впрочем, от дървените пристройки е било трудно да се види голата скала. 41, 42 и 43 са част от огромен манастирски комплекс, за който обаче няма и дума написана.
Пенко Георгиев, директор на Исторически музей, Каварна: "А за науката също така нямаме информация, на която да стъпим, както споменах, възстановяваме откъслечни късчета информация от стари документи, от стари описания, от описания на пътешественици, всичко това го събираме в момента, като наш научен архив, на който да стъпим и да правим своите хипотези. И я преоткриваме едва ли не с колегата Тотев, тъй като всичко беше обрасло с дървета, всичко беше така загубено, като маршрути."
Туристическа табелка насочва към скалната църква, но тя определено е в грешната посока. Истинската скална църква е на върха на канарата и е логично да бъде най-нависоко.
Боян Тотев: "Разпознаваме първо по ориентацията, която е характерна за християнските храмове - изток-запад с вход от запад, също така, ето тук олтарът е оформен като олтар, също са тази черта тук. Тя не е случайна, това тук е имало като дървена преграда, олтарът е ограничен, имало е две помещения Отделно нишите, които част от тях виждаме, те също са така доста по-големи от тия, които са в килиите и са били явно за други неща. Има си място за олтарна маса, което би могло да бъде ето тук … има едно очертаване, където биха могли да бъдат колонките."
Църквата най-вероятно е оформена IV - V век, ако се съди по разхвърляната наоколо ранновизантийска покривна керамика. Формата на някои от кръстовете също издават времето, надписите биха дали повече насоки. Но те все още чакат изследователите си. Възможно е скалната църква да има по-древно култово наследство. Някои от пещерите пред нея недвусмислено говорят за тракийски гробници.
Боян Тотев: "Каменен саркофаг. Дори е възможно тук да е бил… виждат се следи от капака. В последствие хората, които преизползват мястото, което първоначално най-вероятно е била скална гробница, нали го разбиват това нещо, за да могат спокойно да го направят като легло и така да постелят. Тук не го знаем, трябва да го разкопаем, но като предположение е най-вероятното. Защото имаме на други места пещери, където тези ложета, са запазени напълно. И явно става въпрос за гробни камери."
В скалния масив над пещерните килии или гробници стои указаната от туристическата табела скална църква. Патронът ѝ днес е Св. св. Константин и Елена. Но археологът има основания да се съмнява, че това е средновековната църква.
Боян Тотев: "Защото входът е от изток, а олтарът да бъде на запад и да няма място за олтарна маса, тук из тоя район, изобщо не е така в християнската догма да се строят такива храмове. Но че мястото е било припознато свещено за християните и че нали те определено са го почитали, това е така, без съмнение, за това свидетелстват многобройните кръстове и други надписи."
Надписите и кръстовете наистина са стари и дълбоки, което означава че са били много подчертавани. Или мястото е посещавано столетия. Поне от 9 век, ако се съди по руноподобните знаци. И ако не е църква, тогава какво е?
Боян Тотев: "Ами първото, което може да се сетим, за да бъдат три килии…
- Три големи килии на три важни особи?
-Да, би могло да е точно така наистина, да. Може да е дори едно жилищно помещение, което да е на някой по-важен човек в този манастир."
Манастир, голям или множество манастири… Килиите на монасите се виждат по целия скален скат над морето от Камен бряг до Тюленово. Където пък учените се сблъскват с крайно необичайни съоръжения. Като дълбокият 10-метров кладенец до нивото на водата, или кръглите легла на някакви цистерни.
Килиите са били свързани с тераси и стълби, повечето отдавна са рухнали в морето. Мекият сарматски варовик трудно устоява на суровото време и не е съхранил скалните очертания на миналите структури. Но знаците от древните са много, за някои свидетелства и Херодот. Той не споменава името или мястото. Но дава толкова точно описание на ритуалите им за общуване с тракийското божество Залмоксис, които пасват на скалното светилище на 100%.
Пенко Георгиев, директор на Исторически музей, Каварна: "Некропол е точно, където се намираме и е развит на изток и на запад от светилището, както и пред светилището. Това са изкопани шахтови гробници в скалата, които са от по-късно време в сравнение със светилище, тъй като светилище го свързваме с предримската епоха, с култа към Залмоксис. За него имаме информация от херодот, който споменава, че гетите почитат бог, някои го наричат Антроподемон, тоест човек божество, който още не е получил съвсем божествените си прерогативи. И гетите са го почитали, като за него имаме три неща, които знаем - едното е култът как се изпращат пратеници към него, тоест от такъв тип светилище, което е развито с тези три стъпала като стълба към бога са заставали на площадката, която е горе и са хвърляли пратеника върху четири или пет набучени копия в да кажем в площадката, която се намираме. И ако умре, веднага пратеникът, те му казват, приживе му казват въпросите към Бога, ако веднага умре пратеникът, тоест посланието е получено, но ако не умре веднага, значи той не е бил добър, не е добил добър пратеник и се повтаря ритуала на ново."
Учените има да разчетат още значението и смисъла на каменните корабни котви под светилището, които определено са символни. Прилежащите им скални пещери, които за били крайно важни за древните. Но това вълнуващо пътуване в миналото едва започна.
Чуй новините
Подкаст
