Какво се обърка за Специалния

Около Жозе Моуриньо винаги се е шумяло. Каквото и да прави Специалния, той отдавна си заслужи вниманието на феновете и журналистите. Все пак – съвсем до скоро не беше губил финал в евротурнирите, до който беше достигал, изведе Порто до триумф в Купата на УЕФА и Шампионската лига преди вече почти 20 години, направи немислим требъл с Интер, имаше своите отлични и противоречиви моменти в Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Тотнъм, сега и Рома. Но за него нещо се обърка сякаш генерално в последните години. Личността и характерът му го тласкат винаги към ръба на скандала и проблемите и дори и началото на всеки период в нов клуб да изглеждат като една безкрайна приказка, чийто хепиенд се повтаря в края на всеки сезон, всъщност след няколко години португалецът си тръгва по-скоро сърдит, обиден, уволнен, дори натирен.

Фактите са си факти. „Римските вълци“ действително изживяват трудна кампания към днешна дата. Намират се на девето място в класирането на Серия А на 22 точки зад водача в таблицата Интер и на 5 зад четвъртия Фиорентина и определено можеше да се очаква повече от състав, в чиито редици фигурират Паоло Дибала, Ромелу Лукаку, Леандро Паредес и Леонардо Спинацола. И продължаваме с фактите – от сезон 2002/2003 Рома не е събирал толкова малко точки след 20 мача от старта на шампионата. Жозе подписа с тима през май 2021 за огромна радост на тифозите на „джалоросите“. Той беше символът на промяната, който новите собственици на отбора искаха да постигнат. Славата трябваше да се върне на „Олимпико“! През лятото на същата година бяха изхарчени над 110 милиона долара за трансфери, така че съставът да придобие по-качествен вид, а Специалният се отплати със спечелването на първото издание на новото творение на УЕФА – Лигата на Конференциите. Трофеят беше първи за Рома от 14 години насам и първи международен за отбора от 1961 насам. Сериозна пауза.

Лошата новината идваше от вътрешното първенство, където събирането на точки очевидно не ставаше с такава лекота, с каквато прочутият мениджър отстраняваше отбори из Стария континент. Този сезон не се различава драстично, както вече стана дума – 29 точки до момента показват, че една точка средно излиза на собствениците на тима около 3.5 милиона долара заради вече направените инвестиции. Крайно неефикасен финансов модел. Имаше критики и към футболната страна на нещата. Всеки иска да побеждава, но ако може да го прави и по красив начин – тогава вече ще е постигнал футболното съвършенство. При Моу естетиката никога не е била водеща на терена и дори при елиминирането на Байер Леверкузен в Лига Европа през миналия сезон, римляните получиха упреци заради прекалено дефанзивния си стил на игра. Общият резултат в двата мача беше 1:0 за италианския представител. Но победите винаги могат да спасят всеки треньор. Когато резултатите обаче започнат да се влошават, тогава нещата загрубяват. През настоящата кампания сякаш и самите футболисти изглеждаха вече тактически объркани. Загубени в сложната схема на вечно ядосания си наставник. Моуриньо имаше и друг отчетлив проблем – срещу големите отбори в Италия (Ювентус, Милан, Интер) той постигна едва три победи за периода си начело на Рома. Голямото дерби на Вечния град срещу Лацио също често се превръщаше в разочарование. Дори съвсем наскоро „римските орли“ елиминираха вечния си съперник и това не беше прието добре. Да, и контузиите попречиха много на отбора, но в днешно време те не са просто част от играта, ти трябва да си достатъчно далновиден, за да можеш да си няколко хода напред и да си готов с План Б, План Ц и План Д, когато нещата се объркат с травмите. Когато, не ако. Тами Ейбрахам, Крис Смолинг, Паоло Дибала – все играчи, на които португалският специалист не можеше много да разчита напоследък. Но това надали е извинение за следната статистика:

Рома на Моуриньо печелеше средно по 1.61 точки в Серия А, откакто той пое отбора. Това е най-ниският показател в историята за всички треньори, които са били начело на тима в повече от 50 мача. Лошо, Моу, лошо! Отношението му и непрестанните кавги със съдиите също не бяха в негова полза. Червени картони, наказания, хапливи изказвания, заяждания на пресконференции.

Връзката между Специалния и феновете на тима обаче беше неразрушима. Дори в лошите серии, при загубите, при грешките и яростните изблици на треньора, феновете го защитаваха. Той често се обръщаше към тях с благодарности и макар да е водил някои от най-великите отбори в Европа, той непрестанно описваше тифозите в Рим като „най-отдадените“.

Поредният противоречив период в кариерата на Жозе Моуриньо. Той си тръгва от Рим като обичания треньор, помогнал на Рома да стигне до първи трофей в последните 14 години и като човека, докарал „джалоросите“ до два поредни европейски финала.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok