БНБ коригира икономическата си прогноза за България към по-оптимистична. Очакваният спад заради коронавируса вече не е 8,5, а 5,5 %. Възстановяването, обаче ще бъде по-дълго и по-плавно. Подуправителят на БНБ Калин Христов даде специално интервю за предаването "Бизнес.БГ".
"На практика всички страни промениха и ревизираха прогнозите си и намалиха спада на икономиките си за сметка на възстановяването, при нас се очаква да се върнем към ниво на БВП отпреди пандемията едва през средата на 2022 г.", заяви Калин Христов.
Много бързия спад на икономиката по време на пандемията неизбежно доведе до влияние на качеството на портфейлите на банките, тъй като кризата накара много бизнеси да спрат да работят, каза още той.
По повод приемането на България в Банковия съюз Христов уточни, че идеята на Банковия съюз е не да премахва банковите фалити, а да намали вероятността това да се случва. Особеността, която има за България и Хърватия е, че влизаме в Банковия съюз преди страната ни да е в Еврозоната.
На въпрос за избора на банки за прекия надзор на Европейската централна банка, Христов заяви, че хората не разбират регулацията на един надзор.
"Директен надзор са трите най-големи банки, банки, които имат трансгранични групи и дейност. ПИБ имаше недостиг на капитал, вследствие на негативния стрес тест, т.е. по българските регулации тя нямаше недостиг на капитал. Няма никаква мистерия в избора на банки, той е направен точно по правилата", каза Христов.
Вижте целия разговор във видеото.
10 млн. евро на седмица губи транспортният бранш заради блокадите на гръцките фермери
Членството в еврозоната: Повече чуждестранни инвестиции се очакват у нас
Учтиви са - питат в лева, в евро, с карта: Как клиентите предпочетоха да се разплащат?
Еврото идва след полунощ: Готови ли са в заведенията да връщат в новата валута?
МВнР: България изразява безпокойство от отклоненията на Скопие от Европейския консенсус от 2022 г.
10 млн. евро на седмица губи транспортният бранш заради блокадите на гръцките фермери