Младите хора изпитват най-силни притеснения заради ситуацията с COVID-19, това показва проучване на екип от психолози от философския факултет в Софийския университет.
Оказва се, че хората с по-високо образование изпитват по-голям дискомфорт от ограниченията в социалния живот.
Изследването е проведено онлайн сред 1504 участници в периода 18-22 март - това са първите дни от извънредното положение.
Последствията от извънредното положение оказват най-силно влияние върху психиката на хората до 29 години. Причината е, че досега младото поколение не се е сблъскало с толкова мащабна криза и затова имат най-високи нива на тъга, тревога, страх и паника.
Изследването показва, че хората над 49 години имат усещането, че контролират ситуацията, защото имат опит от справянето с предишни крахове.
И ако анкетата в интернет е анонимна, то пред камерата на БНТ никой не призна да изпитва негативни чувства.
Според проучването, мъжете реагират по-гневно на ситуацията от жените, като в същото време използват по-често ирония.
Проф. Соня Карабельова, декан на философския факултет в СУ "Св. Климент Охридски": И това е хубаво, че реагират с една таква позитивна и ефектива стртегия, защото хумора наситина е добър вариант.
Семейните също в по-малка степен възприемат положението като заплашително. Хората, които имат семейство и не са свикнали толкова да излизат, не им липсва толкова нощния живот, моловете и по принцип са свикнали с тази ситуация.
Най-често споделяните очаквания за последствията са финансов и икономически крах, както и политически трусове. Но нагласата на голяма част от участниците в проучването е позитивна. Убедени са, че след кризата ще продължим да обръщаме повече внимание на здравето си и на опазването на природата, както и че ще настъпят добри промени в човешките взаимоотношения.
Проф. Соня Карабельова, декан на философския факултет в СУ "Св. Климент Охридски": Сеизмолози в Европа отчитат, че много по-лесно следят сеизмичната активност на Земята в Европа, след като вечe нямаме тови интензивен начин на живот.
Природата ни показа, че в крайна сметка ние не можем да се надбягваме с нея и не трябва да го правим.
Основният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова е - в ситуации на криза хуманността и съпричастността излизат на преден план.
Чуй новините
Подкаст
