Кой ще спечели спора за високата цена на тока?

Цветелина Катанска
от Цветелина Катанска
21:00, 09.01.2022
Чете се за: 11:52 мин.
Бизнес
Слушай новината

Вече пети месец продължава спорът, лице в лице и през медиите, между бизнеса и правителството - първо служебното, а сега и редовното - какви да бъдат компенсациите заради високите цени на тока?

Министър Василев, стана ясно, че вие сте склонен таванът на компенсациите да достигне 35, бизнесът иска 40%. Докъде може да стигне този пазарлък?

Асен Василев: Бизнесът поиска 50 - това се дължи на различни виждания, между експертите, които министерството на енергетиката смятат какви ще бъдат цените между февруари и март и цените, с които работи бизнеса - тук не е въпрос на пазарлък, въпрос е да се намери стиковка в това.

Държавата ще увеличи размера на компенсациите за бизнеса заради цените на тока и газа

Досега решението, което прилагаше служебното правителство, е да компенсира компаниите с по 110 лева на мегаватчас. Новото правителство прие нова схема - да бъдат компенисирани 75% от разликата между базовата цена - 185 лева и средномесечната в момента. Има обаче и таван - помощта да бъде максимум 30 на сто от новата цена. В края на миналата година представители на най-големите работодателски организации настояваха за среща с правителството. Вместо нея, страните се срещнаха в комисия в парламента.

"Отдавна чакахме тази среща, за да обясним как предложената схема за таван от 30% не устройва по-голяма част от българските предприятия. Тук голямата въпросителна е каква ще бъде конкурентоспособността на всяко българско предприятие - говорехме и вицепремиерът много правилно отбеляза, че в Германия 85% от предприятията търгуват електрическата енергия с дългосрочни договори. Средно за Европейския съюз 80% са на дългосрочни договори и 20% на ден напред", обясни Добри Митрев, председател на БСК.

И точно в това сравнение се появи първият сериозен проблем на енергийната система у нас, а именно - липсата на дългосрочни договори. Тук има две страни на монетата. От едната - бизнесът доброволно се е отказал от тях защото не са му били изгодни.

"Не малка част от дружествата имаха фючърсни договори от 80 лева, имаха фючърсни договори на 100 лева. В един момент, когато цените на пазара станаха по-ниски, те предпочетоха тези договори да ги развалят и сега в момента те нямат тези твърди цени, нямат тези твърди договори и съответно зависят от пазара ден напред. Една от причините тази ситуация да е много по-драматична за българския бизнес, отколкото за немския е че в Германия 70 - 80% от българския бизнес всъщност е на фючърсни договори и това какво се случва на борсата ден напред, тях не ги засяга", казва Асен Василев.

Но отговорност за липсата на дългосрочни договори не е само на фирмите. Държавата като принципал на най-големите дружества в енергетиката също носи голяма част от вината.

"Една от причините да са направили различен избор е, че голяма част от производителите у нас не са продавали извън пазара ден напред, тоест предлагането в този сегмент е било ограничено", допълва Василев.

Бизнесът иска свикване на КСНС заради високите цени на тока

Оказа се, че КЕВР не изисква от производителите да продават дългосрочно. Пропуск, заложен в една наредба, който би трябвало да бъде отстранен. Част от текстовете вече са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, но все още има текстове, които не са внесени в регулатора за одобрение. Целта е да се насърчи бизнесът да сключва повече дългосрочни договори през борсата. У нас този сегмент заема едва 20%, докато в Европа е точно обратното.

Докато работодатели и държавата спорят каква да бъде помощта, бизнесът в страната оцелява. Русенката Даниела Симеонова е управител на фирма, която повече от 20 години присъства сериозно на пазара на европейската текстилна индустрия. Според нея донякъде правителството е успяло да подпомогне фирмите.

"Макар че дотирането на тока беше значително несъществено на фона на реалната цена, ако коментираме реалната цена преди кризата, тя беше между 100 и 200 лв. на мегаватчас. В момента цените са около 600 и над 600 лв. на мегаватчас. Дотацията беше около 100 лв. на мегаватчас, така че сами разбирате за каква незначителна помощ става въпрос", казва Даниела.

Основното съжаление обаче не е толкова за недостатъчната помощ, която фирмите получават, а че това е единственият им шанс за оцеляване.

"Макар че всички от бизнеса сме на помощи, смятам, че като временен вариант това е окей. Но не е нормално домакинствата и бизнесът да продължават да стоят на помощи. За мен това е притеснително, не бива бизнесът да е на помощи. А факт е, че съществуваме благодарение на тях", допълва Даниела.

И фирмата вече веднъж е пробвала да си помогне със собствени сили и инвестиции.

"Цените са несравнимо по-високи. Нашата фирма е реализирала фотоволтаици още през 2020 г. Това значително ни помогна и ни даде едно предимство пред останалите колеги в бранша. За съжаление, зимните месеци фотоволтаиците не могат да намалят драстично цената на потреблението, но все пак е помощ".

Как бизнесът ще преодолее високите цени на тока?

Основният проблем, който все още остава пред бизнеса, е липсата на предвидимост, заради което страната ни вече не е толкова привлекателна за инвеститорите.

"Решението е в спешни и адекватни мерки от страна на правителството. Ние не чуваме нищо конкретно. Не разбираме нищо конкретно. Искам даже да ви кажа един куриоз за мен. Аз повече от 20 - 25 години съм работодател. За първи път, днес сме 7 януари, за първи път няма яснота по отношение на минималната работна заплата. Това за мен е леко странно и обезпокоително", разказа Даниела Симеонова.

Компаниите настояват да отпадне таванът на компенсацията, която получават. Министърът на финансите отговори че е склонен на компромис като представи модел на квазипазар.

"С удоволствие бих се съгласил на една такава схема, ако вие се съгласите, да сложим един "под" от 200 лева на мегаватчас, които да покриват разходите на българската енергетика, когато пазарната цена е по-ниска. Нали така - един фючърсен договор на 200 лева за производство на българската енергетика, която е необходима на българския бизнес и тогава няма да имаме проблем нито с високите цени, нито с ниските. Защото да помагаме, когато цените са високи, а да оставим на пазара българските производители когато те са под производствените им разходи, означава да фалираме българската енергетика", обясни Василев.

Според властимащите е нелогично да бъде подпомаган толкова бизнесът, че да стане ленив и да не търси както възможности за енергийна ефективност, така и по-добри оферти. А електроенергия в България в момента има. Един от плюсовете на високите цени е че всички мощности са натоварени почти на максимум и продават на печалба. Има и заявки за нови производства на ток.

"В системния оператор в момента има заявки, които надхвърлят 15 000 мегавата нови мощности, голяма част от тези мощности ще са значително по-ефективни от сега съществуващите", каза министърът на енергетиката Александър Николов.

Друг е въпросът, че държавните енергийни дружества не се управляват ефективно. Зад тази теза от години стоят имената и на много експерти в енергийните среди.

"Дружествата под шапката на БЕХ не работят с ясни прогнози и дългосрочни договори, особено говорейки за въглеродните емисии. Докато производствените мощности в Германия работеха три до четири години напред за закупувани емисии, в България, и най вече за споменатите ТЕЦ 2 и "Топлофикация София" се купуваха постфактум, което води до огромни загуби и огромна неефективност", добави Николов.

Как се справя малкият бизнес със скъпия ток - разказ от мандрата в с. Горан

В момента компенсациите за бизнеса се осигуряват основно от два източника - държавния бюджет и Фонд сигурност на електроенергийната система.

"Един от основните ни приходоизточници в момента са парите от въглеродните квоти, които българската енергетика продава и търгува на международните борси, което е определено от Европейската комисия. Квотите са определени точно под брой, точно кога да се търгуват, къде да се търгуват, при което се постига пазарна цена. Приходите, от които идват във фонд "Сигурност" на електроенергийната система", обясни Диан Червенкондев, председател на УС на фонд "Сигурност" на енергийната система.

Освен това производителите внасят 5% от приходите си във фонда. Друг приход е таксата задължение към обществото. Общо сумата, която се очаква за 2022 г. е около 2 млрд. лева. Парите се разходват обаче строго целево - за компенсиране на НЕК като обществен доставчик и за да допринесат за социалната поносимост.

Заключенията са едни - нито пазарът ни е организиран както би трябвало, бизнесът все още е неориентиран как да управлява разходите си за ток и как да се подсигурява в несигурна среда. Властта обвинява държавните предприятия, че не работят ефективно, но все още няма идея как да промени това.

Европейският съюз настоява да създадем свободен пазар, от друга - такъв така и не се получава. С последното налагане на мораториум върху цените за бита, свободният пазар беше съвсем зачеркнат.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Делото на Новак Джокович ще се гледа тази нощ
Делото на Новак Джокович ще се гледа тази нощ
Блокираните българи на летище Франкфурт-Хан вече са у дома
Блокираните българи на летище Франкфурт-Хан вече са у дома