Културни мостове: Специално интервю с директора на литературния музей в Сараево

Историята на Исак Самоковлия е история и на връзките между българската и босненската култура и литература. Той пише и показва живота на сефарадските евреи от Сараево, живели по време на Втората световна война, когато една много голяма част от тях е унищожена.

Николай Кръстев разговаря с директорката на музея на литературата в Сараево Шейла Шехабович.

Kакви са културните връзки между България, Босна и Херцеговина.

Босна и Херцеговина и България споделят някои исторически периода, споделят и сходство в езика, също така са и в една и съща езикова трупа. Така че нашите връзки са исторически, културни и езикови. Това са трите основни. Тези връзки не са използвани достатъчно. През последните исторически периоди, през последните дори няколкостотин години тези връзки не се наблюдават, дори при взаимното сътрудничество. А те все още са солидни. Така че в Самоков първо, благодарение на Посолството на Република България в Сараево и преди всичко благодарение на господин Никола Николов успяхме да открием изложба, посветена на Исак Самоковлия, национален писател на Босна и Херцеговина, балкански сефарадски евреин, който е получил фамилията си благодарение на това, че семейството му, бягайки от Испания, първо се е установило в град Самоков в България. Това е пример за такива връзки. Където и да започнем да изследваме, ще намерим в нашите архиви подобни връзки.

Какви културни проекти осъществихте, докато бяхте в България?

Това, което ние сега искаме да направим с град Самоков, по-специално с музеите на град Самоков, чиито ръководител е господин Веселин Хаджиангелов, който е изключително ангажиран, е следното - съществува една много важна историческа личност в град Самоков, казва се Образописов. Има къща, която би трябвало да реставрираме, също така в Сараево има къща на Исак Самоковлия, която е обявена за национален паметник, но е разрушена. Бихме искали да направим общ проект, да се представим на културна Европа с нашата обща културна история, да разменяме изложби и междувременно да защитим националното ни наследство – както българското, така и босненско-херцеговското. Има воля в град Самоков, местните власти също показаха воля, ние в Сараево определено искаме това. И бихме искали по всякакъв начин, тъй като нашите езици са много близки и споделяме тази част от историята, да се възползваме от тези връзки, за да разкажем на европейците истории, които иначе не биха могли да узнаят за тях.

Госпожо Шехабович, какво е мястото на Исак Самоковлия в литературата на Босна и Херцеговина?

В босненско-херцеговската литература и в Босна и Херцеговина Исак Самоковлия е писател със запазено място.Това означава, че неговата книга, която скоро беше преведена на български - казва се „Хамалинът Самуел“, в превод на Жела Георгиева, е в литературата за основното училище в Босна и Херцеговина. Това значи, че ние в основното училище вече изучаваме Исак Самоковлия. Неговата драма „Ханка“ се играе във всички театри в Босна и Херцеговина, в цяла бивша Югославия. И това е така от периода между двете световни войни. Така че той е прочут и известен писател.По неговите творби са снимани филми и разбира се, се изучава във висшите училища. А последната фаза на канонизация, както знаем от теорията, е ставането и като част музейните реликви. Държавният Музей за литература и театрално изкуство на Босна и Херцеговина притежава голяма сбирка, чиято кураторка направи изложбата за музея в Самоков. Казва се Джана Кукич. Тя се грижи за повече от триста експоната - оригинални експонати, от които се състои тази сбирка. Тази сбирка е по някакъв начин вечна памет за Исак Самоковлия в Босна и Херцеговина.

Той е писал книгите си, свързани с живота на сефарадските евреи, които са живеели във вашия град, в Сараево – столицата на Босна и Херцеговина. Кажете ми как е изглеждало това.

Исак Самоковлия показва Сараево на бедните евреи, показва живота на застрашените жени. Неговата известна и ценена драма е за ромка, която е страдала заради маргинализацията. Той използва малцинствени символи, ладински език, културата, която в Сараево тогава не е била малцинствена. До 1941 всеки пети жител на Сараево е бил евреин. Едва през Втората световна война тази бройка трагично е унищожена, но влиянието върху културата и историята е останало завинаги. Така ние днес четем истории, в които в диалозите се появява ладино език. Въпреки че вече почти никой не го говори в Босна и Херцеговина, ние припознаваме това старо Сараево, припознаваме Сараево, което е мултикултурно, което е солидарно, в което богатият лекар Самоковлия е бил уважаван лекар, от добро семейство. Той се солидаризира с бедните, с жените, с хората, които са изцяло в обществената периферия. Това е един изключителен пример, когато човек идва от малцинствена култура, но пише универсална човешка история. Не съществува възможност да не разбирате това, което той пише. Дори и може би да не знаете нищо за сараевските сефарадски евреи, нито за Сараево, когато четете книгата „Хамалинът Самуел“, ще припознаете една част и от българската култура.

Това някаква връзка ли е, когато говорим за евреите от Босна и Херцеговина и тяхното трагично изчезване през Втората световна война и спасяването на българските евреи от тогавашната българска власт? Виждате ли връзката тук?

Това е много важен въпрос. Мисля, че тук съществува някакъв вид връзка - самата численост и влиянието на балканските сефарадски евреи върху културата на Босна и Херцеговина, и особено върху град Сараево и фактът, че българите все пак са намерили начин да защитят своите евреи дори по време на фашизма. Това говори за онзи вид съжителство, което се подхранва от векове. Не е все едно когато за първи път в живота си се срещате с някоя нова култура и когато така сте заживели с нея, че днес я смятате за своя. В Сараево културата на сефарадските евреи се приема за наше наследство, дори и броят на евреите да е невероятно малък, но културоложките факти, като литературата на Исак Самоковлия - той е наш босненски писател. Никой не отрича, че той е бил евреин. Но е факт, че в Босна и Херцеговина го смятат за част от собствената култура, без който и нашата култура не съществува. Ние разчитаме, че тази култура днес въобще не би съществувала, ако го нямаше например и Исак Самоковлия.

Госпожо Шехабович, знаем, че господин Самоковлия е бил в добри връзки с нобелиста Иво Андрич. Кажете ми как те са поддържали тези контакти?

В сбирката, свързана с Исак Самоковлия, която Музеят за литература и театрално изкуство на Босна и Херцеговина притежава сериозна кореспонденция на писателя с всички писатели от онова време, които са говорили нашия език, както и с онези, които не са го говорили, така че има и с чуждестранни писатели. Съществуват доказателства за този вид живот и сътрудничество и са солидни доказателства.По това време Иво Андрич не е бил един от писателите, които са съставлявали голяма част от културния живот, за да е кореспондирал с всички, но съществуват доказателства за неговото сътрудничество. Иначе е интересно, че за Исак Самоковлия има голяма сбирка, но за Иво Андрич е останало много малко в нашия музей. Голяма част от наследството на Андрич е в Белград. Освен това, ние притежаваме оригиналният ръкопис на романа „Мостът на Дрина“. Той е наш, защото Андрич е искал той да остане в Сараево и в Музея на литературата в Сараево. Той се е интересувал от нашия музей. Самоковлия също е искал да се основе този музей, който е основан през 1961 година, когато Андрич получава Нобелова награда за литература. Всички те са участвали в някакъв вид кампания да се основе този литературен музей, за да може всички наши сбирки, включително и една от първите, които е получил музеят, а това е сбирката на Исак Самоковлия, да останат в нашия музей.

Гледайте повече от "Светът и ние"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube