Русокосо, почти безплътно момиче, притичва между три извора. Разказва история за любов между земен човек и неземна хубавица. Но тази любов е драматична. Оказва се несподелена.
Разказват, че нощем край изворите никак не е безопасно. Нимфите, иначе невидими през деня, след падането на мрака се хвърлят в луди танци. Ако неподготвен земен човек попадне във вихъра им, шансовете му да се завърне към стария си живот са нищожни. Но тези разкази са от края на 19-и век. До тогава за светилището на нимфите и Афродита никой дори не подозира.
Археологическа експедиция го преоткрива за света и дешифрира надписа над централния извор. Един римлянин от тракийски произход – Тит Флавий, се оттеглил от служба при императора. За верността си получил земи край днешното димитровградско село Каснаково. Построил си вила и заживял със съпругата си Клавдия Монтана.
В доблестния тракиец се влюбила нимфа, владетелка на изворите, които попадали в имението му. Разкрила чувствата си, но Флавий бил с непоклатими морални устои и я отхвърлил. Опозорена и нещастна нимфата побягнала, но не стигнала далече. Застинала в един камък.
Някои я виждат като силует на отхвърлена, тичаща жена. Други разгадават формите на поседнала, ридаеща красавица. Третият вариант е на просната по очи бездиханна нимфа. Прозаиците не виждат нищо, рационалната мисъл отхвърля непонятното.
Под този камък тракиецът изградил впоследствие най-мащабния нимфеум, съхранен по нашите земи. Оформил арки над трите извора. И се опитал да забрави нимфата.
Легендата от римско време някак се пренася непокътната в наши дни. Вероятно под въздействие на подвига, извършен от доблестния съпруг, народът я трансформира в паралелна обредност. В края на 19-и век тази история се повтаря, но леко модифицирана. Пак на това място овчар е прелъстен от самодива. Той не се оказва толкова твърдо морален като тракиеца и разбито е неговото сърце.
Днес и нимфата, и самодивата разказват своите истории край изворите. Вярва се, че ще са там, докато водата пресъхне.
Автор: Цветан Симеонов