Много причини за трагичния инцидент в дома за възрастни хора във Варна

Трагичният инцидент с жертви миналата неделя в един от домовете за възрастни хора във Варна, който оказва се половин година работи без лиценз, повдигна много въпроси, а институциите си отправиха взаимни обвинения кой е виновен.

Защо домът за стари хора "Свети Георги" във Варна продължава да работи, въпреки че е незаконен

Фрапиращите нарушения и последващите ги инциденти са логично следствие от трупаните с години дефицити на социалната система у нас. Новата наредба за стандартите, която сега се обсъжда, е като старата, но с повече детайли и тя едва ли ще промени изначално съществуващите проблеми на една недобре структурирана система.

У нас Национална карта за социални услуги има, но се оказва, че май никой не я е виждал.

Видеозапис ясно показва умишлен палеж на пожара в дома за възрастни във Варна

Във Варна допреди пандемията с години нямаше места в домовете за възрастни хора, които са с държавно финансиране. Нормално - те са два. Пък и там, според близките, отказват да приемат възрастни в тежко състояние, защото финансирането не прави разлика между леките и тежките случаи.

Домът за възрастни "Св. Георги" във Варна работи без лиценз от края на миналата година

Пожар в дом за възрастни хора във Варна, четирима са загинали

"Искам да разбера истината! Искам да спрат да умират хора там! Повярвайте ми, там стават ужасяващи неща! Трябва да се промени целият закон, за да могат хората, които дават близките си в дома, наистина да получават необходимата грижа! Нека не се повтарят нашите истории, ние няма да се откажем да се борим!", заяви Мариана Михайлова.

"Апел към всички - да подават жалби, да сигнализират за нередности и да проверяват къде си дават близките!", подчерта Невяна Петрова.

"Много сме наранени, особено след нашия случай. Просто тези институции трябваше непременно да вземат някакви мерки. Минаха 6 месеца от нашия случай, продължава да работи домът, това за нас е страшна обида, мъка за нашите близки", споделя Христина Петрова.

"Не е за вярване, че при толкова много установени нарушения и доказани убийства, умишлени, в тези домове, те продължават да работят и нито една институция не може да ги затвори", допълва Невяна Петрова.

Мариана, Невяна и Христина правят своя избор - да не мълчат. Те разказват за ужаса, който се преживели, и вярват, че думите им ще бъдат чути от обществото и институциите. Искат само едно - истината да излезе наяве. Крепи ги желанието им за промяна в системата и надеждата, че повече няма да има семейства, загубили близки заради трагични инциденти в домовете.

"Има доказателства за насилие и дори опит за убийство върху нашите близки. Това мога да го потвърдя категорично. Очаквам резултатите от досъдебното производство и нашите действия ще продължат занапред", отбелязва Невяна Петрова.

"Дефакто аз не знам моята майка от какво е починала, няма смъртен акт. Зле се чувствам и мисля, че това ѝ го дължа. Да се боря до последно! Защото ние изпитваме чувство за вина, макар че я заведохме за нейно добро, защото това е хоспис, там има лекарско наблюдение, има неща, с които ние не можем да се справяме, нямаше как да се грижим за нея", заяви Мариана Михайлова.

Но проверките до този момент не откриват основание да се търси наказателна отговорност, а само административни нарушения. И поредният фатален инцидент в дома за стари хора "Свети Георги" шокира обществеността с усещането за безнаказаност. След първите трагични инциденти Агенцията за качеството на социалните услуги отне лиценза му заради нарушения на стандартите.

"Там са били налични потребители на социална услуга, които не отговарят на критериите за получаването ѝ, тъй като са били настанявани хора с тежки психически заболявания, с физически увреждания, с деменция и с други заболявания, които не позволяват настаняването им в такива домове", поясни Стефка Якимова, говорител на Апелативната прокуратура във Варна.

Инцидентите, отнели живота на толкова много хора, са логично следствие на установените нарушения. Само за година в Дом "Свети Георги" избухват два пожара, в които загиват 8 души, предшестват ги убийство и опит за самоубийство. За година и половина умират 368 души. Прокуратурата се самосезира.

"Вследствие на тази проверка са били издадени множество актове за отстраняване на административни нарушения, предписания със съответни срокове за тяхното изпълнение. Издадени са били и актове от контролния орган – Агенцията за качество на социалните услуги, с наложени наказания "глоби" в размер от 2500 до 4000 лева, като е бил отнет и лицензът на една от фирмите, която е предоставяла такава социална услуга", уточни Стефка Якимова.

Сега домът продължава да работи като социален дом, но в друга сграда. Не става ясно и какъв е режимът му на работа и защо отнемането на лиценза не стига, за да може домът да бъде закрит. Не е ясно и кой трябва да го затвори. От МВР заявяват, че не могат да направят нищо при условие, че е започнала надзорната проверка на прокуратурата. Прокуратурата също не вижда основание в закона да реагира с адекватна мярка. Затова Окръжната прокуратура прави предложения за нормативни промени.

"За съжаление, действително законодателят е длъжник в тази насока. Ще се радвам, ако прокуратурата може поне малко да даде и своя дан да има наистина добри промени и наистина тази социална дейност да бъде истински социална, защото колегите с тревога са установили, че на места тя е повече търговска", коментира окръжният прокурор Красимир Конов.

"Аз в България и в българското законодателство не знам да са вменени на социалните служби, в случая на Агенцията за социално подпомагане, да извършва някакви силови действия. Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качество на социалните услуги перфектно си е свършила работата, извършила е необходимите проверки, наложила е необходимите санкции, които са в правомощията за качество на социалните услуги, сезирала е всички видове прокуратури, здравни инспекции, когото е трябвало по закон и от тук търсете кой трябва да затваря тези домове по веригата някъде", заяви Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика.

"Има нормативен вакуум в тази област. Мога да кажа, че прокуратурата не е тази, която има право и има възможност по закон да предприеме такива принудителни мерки. Дори Агенцията за контрол на социалните услуги, органът, който може да издаде тези разрешителни, няма право да предприеме принудителни мерки за преустановяване на дейност на социален дом", допълни окръжният прокурор Красимир Конов.

Светльо Чарамов, собственикът на Дома за стари хора "Свети Георги", обясни по телефона, че е изпълнил всички предписания на Агенцията за качество на социалните услуги и не разбира защо му е отказан лиценз. Затова обжалва решението в съда. И се оказва, че законът позволява социалното заведение да приема хора, докато собственикът обжалва.

"Всичко зависи от това как е уредена процедурата по обжалване в закона. В някои случаи жалбата спира изпълнението, в други случаи, предвидени в закона, е налице така нареченото предварително изпълнение", заяви Красимир Конов.

И още от мотивите на Агенцията да откаже лиценз на Дом "Св. Георги". Настаняването на едно място на хора с деменция и с психически заболявания е незаконно. Отделно от това, че често дементните пациенти имат и психични проблеми, в дома няма квалифицирани специалисти, а грижата за възрастните се ограничава до хранене и хигиенни нужди. Всъщност липсата на квалифицирани специалисти е проблем не само за частните домове.

"Там общо взето проблемът е същият - има недостиг на качествен персонал, на персонал, който отговаря на определените критерии и изисквания. Много от тези се намират в малки населени места, в които просто няма хора, които да отговарят на тези изисквания и те са обречени на това да не могат да отговорят на този стандарт, свързан с персонала", смята Надежда Денева.

"Те си служат с лъжа и измама, че имат медицинско обслужване, че имат лекари и всъщност се оказва, че близките ни не са получили абсолютно никакви медицински грижи", добави Невяна Петрова.

В нощта на пожара на 8 май на смяна би трябвало да има двама санитари, на които е вменено да следят камерите в стаите. Освен твърде смущаващият факт за подобно наблюдение, което не присъства в стандартите, явно те не са били пред мониторите, за да видят как един от обитателите подпалва вещи в стаята си.

Това е 53-годишен мъж с церебрална парализа, който едва се движи и вероятно подпалването му е отнело доста време. А и от камерите става ясно, че огънят лумва близо час преди подаването на сигнал на телефон 112. Освен подпалвачът в опожарената стая били настанени още 6-ма души.

Четирима от тях загиват от отровните газове, две жени са все още в болница. Освен крайно закъснелият сигнал към 112, противопожарната система в дома също не се задейства. В дома живеят 86 възрастни, някои от които лежащо болни. И собственикът на дома заявява, че в медицинското досие на мъжа, подпалил пожара, нямат данни за психически проблеми.

"Първоначалното мнение е, че той не страда от такова заболяване, което да му пречи да разбира свойството и значението на деянието и че е могъл да ръководи постъпките си. Но все пак вещото лице е оставило една резерва и препоръчва настаняването на този човек в психиатрична болница за освидетелстване", заяви още окръжният прокурор Красимир Конов.

"Аз съм управлявала тип резидентна услуга и там имахме задържания, свързани с изпълнение на противопожарна безопасност. Един набор от 7 - 15 много на брой заповеди и аз ги имах. Всички ги имат, аз съм убедена, че и там сигурно ги имат. И там пише служител еди-кой си трябва да грабне документацията - счетоводната и да речем да тича, другият да грабне другата документация, третият, петият - малката подробност е, че тези хора работят по график, никога не са заедно. И пожарникари, и пожарната, и тези, които ни проверяват знаят - има го на книга, заповеди са извадени лични, всеки знае какво да прави, ама не е там", допълни Надежда Денева, консултант по организация на социални услуги.

Проблемът поражда и много други въпроси. Ако дейността на частните домовете бъде преустановена заради нарушения, къде ще отидат възрастните хора, настанени там? Някои от тях нямат близки, други нямат свой дом или роднините им не могат да се грижат за тях.

"Тук следва законодателят, той е органът нормативно да уреди какво ще стане и каква ще бъде съдбата на тези хора, които се намират в домовете", отбеляза Красимир Конов.

Но и изборът на настанените от близки и роднини никак не е голям. Във Варненска област домовете за стари хора са 31. Два от тях са държавни, но за тях доскоро имаше листа на чакащите. И това принуждава хората да плащат прескъпо за близките си, които имат нужда от допълнителни грижи. Макар и в домове с лоша слава.

"Това, което трябва да се промени, е държавата да поеме изцяло грижата и отговорността за възрастните хора и те да не попадат в ръцете на такива случайни хора, които искат да печелят от тях и да правят пари, да ги използват и те да умират по най-унизителния начин на тези места", споделя Невяна.

Освен липсата на реално планиране на държавата на услугите спрямо нуждите, домовете най-често се пълнят от хора, които нямат нужда от 24-часови грижи. Но настаняването им се налага, заради дефицити на услугите в общността, твърди експертът.

"Например хващаме един човек, който е с определени потребности. Същият човек, ако е настанен в дом, ще получи достъп до 24-часова грижа, това са 720 часа на месеца, ако е извън дома, ако си е в собствения дом, ще получи 168 часа личен асистент. Значи от тук насетне можем да си представим - в дома ще получи храна, ще получи подслон, ще получи отопление, няма кой да му го осигури. И всъщност интересът на всеки един от тях е да ползват тази услуга, дори и да нямат крещящата нужда от това, защото от другата страна неговите потребности не са задоволени. А ние всички плащаме много пари, защото качествената резидентна грижа струва ужасно много пари", разказва Надежда Денева.

Тази патология се подсилва още повече от модела на финансиране, който предопределя и липсата на интерес домовете да приемат тежки случаи.

БНТ: Финансирането следва ли човека?

Надежда Денева: Не, не. Финансирането е на капацитета на дома. Според типа - например дом за възрастни с психични заболявания - капацитетът е един, дом за стари хора - капацитетът е друг.

БНТ: Тоест домовете, ако са пълни, са пълни с по-леки случаи. Това ли ми казвате?

Надежда Денева: Много е вероятно това да е точно така.

Но подобен анализ и широка обществена дискусия как да се промени моделът на социалните услуги с приоритет услуги в общността дори не е започнал. Въпреки гръмките заявки, че системата трябва да се деинституционализира.

Автор: Петя Иванова