Над 14 000 ученици са отпаднали от образователната система, 9000 са в риск

Повече от 14 000 ученици са отпаднали от образователната система, а около 9000 деца са в риск от отпадане.

За последната учебна година с помощта на социални работници, медиатори, учители и полицаи, министерството на образованието е върнало в класните стаи около 10 000 ученици.

Напредъкът ни в това отношение обаче изглежда неубедителен на фона на данните на Евростат, според които докато в останалите европейски страни процентът на отпаднали ученици през миналата година намалява, у нас расте.

Връщаме лентата 6 години назад. Когато почти никой у нас не подозира за съществуването на две невидими деца. Защото те живеят в краварник.

Майка им работеше там. Значи тези деца бяха изкарали първите си няколко години предимно в контакт и досег с тази среда, казва Анимари Димитрова, управител на училището в с. Русаля.

Те не са отпаднали от училище. Просто никога не са ходили. Училището в Русаля, което съществува, за да помага на деца като Тошко, им показва какво е образование.

Ако Тошко не беше постъпил при нас, в нашето училище, той щеше да е отпаднал от образователната система, казва Анимари Димитрова, управител на училището в с. Русаля.

В момента някъде в страната ни има още близо 10 000 деца, които още утре може да решат, че никога повече няма да учат.

Според анализите на образователното министерство основните причини за отпадане са неангажираност от страна семейството, бедност, ранни бракове или трудности в отношенията с връстниците.

До 2020 година трябваше да сме намалили процента на отпадналите от училище деца до 10. В момента той е 12.

По-стряскащ обаче е един друг процент и това е процентът на деца в риск от бедност. И този процент за България за 21 век според Евростат е 37%, казва Поликсена Хардалова, вицепрезидент на Асоциация за училища "Втори шанс".

В редица европейски държави от години съществува мрежа от училища "Втори шанс", които всеки ден откриват и работят по интересен начин с деца и младежи, загубили или желание, или възможност да учат.

Повече от 500 различни училища от този тип съществуват в Европа. Това са училища, които разчитат на държавна подкрепа и чиято структура не зависи от политическите промени в съответните държави, допълва Поликсена Хардалова, вицепрезидент на Асоциация за училища "Втори шанс".

У нас такова има само в Русаля и то се издържа само. Без помощ от държавата.

България има спешна нужда от линейки за справяне с неграмотност, с необразованост и с липсата на култура, допълва Поликсена Хардалова, вицепрезидент на Асоциация за училища "Втори шанс".

Усилията на медиатори, учители, социални работници и дори на самия образователен министър според Поликсена са похвални. Но недостатъчни.

Това е едно много добро начало. Но сега от държавата се изисква да направи следващата крачка, да направи един акт на политическа воля и на законова основа, така че да се даде втори шанс на много младежи.

Днес Тошко е 6-ти клас и въпреки началото, е всичко друго, но не и дете без късмет. Защото някой му е дал втори шанс да стане видим.